Eврото е втората глобална резервна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната. Сега е времето да въведем еврото и да се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна подкрепа и гаранции.
Това каза за БГНЕС финансистът Борис Петров.
Според него, макар и малки, България все още не е изпуснала всички шансове и може да получи „зелена светлина“ за въвеждането на единната валута.
„Напълно реалистично е да поискаме извънреден конвергентен доклад за оценка на изпълнението на критериите в края на месец юни 2023, след като приемем всички законодателни промени. Той ще бъде изготвен до септември, а до октомври може да бъде разгледан и в случай на положителен изход страната може да получи зелена светлина за въвеждане на еврото към края на 2023. Отброяваме 6 месеца за техническа подготовка на процеса, което ни дава месец юни 2024, като най-ранна възможна дата“, отбеляза финансистът.
За целта служебното правителство трябва веднага след провеждане на изборите да внесе отново законодателния пакет, с който привеждаме нашето законодателство в съответствие с изискванията за членство, поети още през 2020 г. от редовното правителство. „Касае се за промените в Закона за БНБ, Закона за съдебната власт, Закона за мерките срещу изпиране на пари, режима на несъстоятелност и Кодекса на застраховане“, уточни Борис Петров.
Финансистът коментира причините датата 1 януари 2024 г. за влизането ни в еврозоната да отпадне, при условие, че по-голямата част от политическия елит твърдеше, че това е приоритет и се работи в тази посока.
„Причините са две. Първата, типично българската черта да отлагаме най-важните и трудни решения до последния момент. Втората причина, част от евроатлантическото мнозинство конюнктурно се подаде на лобистки искания и натиск, изоставяйки стратегическите национални цели”, обясни той. Петров обаче успокои, че всичко това е поправимо.
Според него след изборите на 2 април евроатлантическото мнозинство в парламента трябва да се консолидира около националната цел – въвеждане на еврото, а не да се фрагментира, като отговаря на конюнктурни лобистки искания. „Парламентът трябва да обсъди и приеме приоритетно законодателните предложения, свързани с въвеждането на еврото.”, категоричен е той.
Борис Петров подчерта, че времената са трудни и изискват висота на взетите решения, включително и от политиците. „Ние не бива да правим грешки от миналото, когато стигаме до правилното решение, след като сме изпробвали всички грешни такива. Имаме и много правилни стратегически решения в миналото”, отбеляза той.
Финансистът припомни, че въвеждането на валутния борд през 1997 и обвързването с германската марка е било силно политическо, но много правилно и навременно решение, защото е заздравило нашата евроориентация.
„Сега е време да циментираме всичко това, като въведем еврото и се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна подкрепа и гаранции.
Не се заблуждавайте, еврото не е просто паричната единица на Обединена Европа. Еврото е втората глобална резервна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната.
Това изключително важно в този момент, когато враждебни на Европа сили се опитват да дестабилизират съюза. Разбира се, те постигат точно обратното – консолидират го”, категоричен е финансистът.
Борис Петров коментира и по какъв начин ще се отрази влизането ни в еврозоната върху лихвите. Влизането в нея означава поне един процент по-ниска лихва по държавните ценни книжа и оттам по-ниска лихва и за частния сектор, както и банковите дългове на всички бизнеси и домакинства в икономиката, които са доста съществена част - около 85 милиарда лева, а на държавния сектор са около 37 млрд. лв.
„Тоест говорим за една стойност на дълга около 117 млрд. лв. При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е доста по-евтино на годишна база - около 1,2 милиарда лева по-малко по-консервативна оценка“, заяви финансистът Борис Петров.
