Днешните „изяви“ на Румен Радев, поне за мен, поставят задачата за формирането на следващо редовно правителство като върховен приоритет. Паралелно с търсенето на импийчмент. Този човек отговаря напълно на Лениновото понятие „полезен идиот“, с уточнението, че е „амбициозен“ и „упорит“ такъв.
Да оставим настрана, че очевидно е проект на Решетников, договорен с Борисов – за това има железни доказателства.
Проблемът е, че всеки „агент на чуждо влияние“, когато стане държавен глава би трябвало, от висотата на положението си да се стреми да се опита поне да се освободи от „оковите“ на зависимостите си. При Радев това дори не е изглежда като зависимост, а като вътрешна убеденост?!
Няма съмнение, че той вече е минал на ета, не да получава указания, а сам да поема инициативата във формулиране на това, което е полезно за руските интереси, като използва класическата формула – руските интереси се защитават най-добре от „патриотични“ позиции.
Ето доказателството от днес: „Недопустимо е немалка част от политическите ни партии да гледат на въоръжените сили не като гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като донор за военна помощ за армията на Украйна“.
Украйна не е прост реципиент на българска военна помощ, а донор на сигурност и за нас, и за Европа. Именно защото е приела битката с Русия на своя територия, заплахата за България /която неадекватните като отбранителен капацитет българския въоръжени сили сами не могат да отразят/ и радикално по-малка, на практика несъществуваща.
Българската национална сигурност не е национално уравнение, а част от колективното уравнение на сигурността в НАТО, негова функция. И тук не е въпрос на някакво изключително прозрение за суверенитет, а на сметка – разходи-отбрана. Ако сами трябва да решаваме националната ни сигурност – трябва да отделяме по 5-6 процента за отбрана, да имаме армия от над 100 хиляди души и накрая пак да не можем да гарантираме нищо, защото оръжия и армията са нищо без модерни системи за управлението им. Къде са космическите ни системи, къде са ни радарите, и наземните логистични и комуникационни звена?
Крайно време е Радев да отговори на следните въпроси:
Какво направи лично, докато е бил висш военен, за да не модернизират българските ВВС и да ангажира българското общество с решаването на този проблем? Защото той е един от виновниците за сегашното състояние и за системния отказ от модернизацията им. Лично се намеси, за да блокира избора и забави процедурата по избор на Ф-16.
Докато беше президент, какво направи – колко пъти е поемал инициатива, за да озвучи пред българската общественост нуждата от нови въоръжения, увеличаване на бюджета и по-плътна интеграция в НАТО като единствен гарант на сигурността? Той и Борисов бяха напълно в синхрон и по отношение отсъствието на руска заплаха, дори след анексията на Крим и по отношение на отказите да приемем на наша територия допълнителни капацитети на съюзниците по вода, суша и въздух. От началото на войната се държи като генерал губернатор на Кремъл, а не като президент.
„Прегрешенията му са безброй“. Ето успя да ликвидира възможността да използваме съветските си оръжия като разменна монета. Това са милиарди левове, които се изпариха. Благодарение на неговата системна упоритост НАТО взе решение да не разглежда повече сделки за доставка на съветско оръжие, а отвори тезгяха за своите производители на модерни въоръжения. Ние оставаме с джурасик армия и джурасик президент.
Ето защо формирането на редовен кабинет става топ приоритет, за да се отнеме властта на Радев да ни води към все по-големи низини в политиката в сферата на сигурността.
Илиян Василев
