За да започне война, е достатъчна една сила, но тя не е достатъчна, за да завърши. Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната, а ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна.
В този смисъл ситуаията поне в следващите 6, 8, 10, 12 месеца по-скоро ще ескалира, отколкото ще се успоковята и мисля, че това го усещат всички. Това коментира по БНТ политологът Иван Кръстев.
По думите му в обръщението на Путин отпреди три дни не става дума за спиране на войната.
Един от руските блогъри показа, че нито един от хората, които са били в залата, докато президенът Путин чете своята реч, нямат син или дъщеря, които да се бият в Донбас.
През последната година станаха много неща, които човек не можеше и да си представи - никой не вярваше, че Украйна ще издържи цяла година, никой не си представяше, че Германия няма да получава руски газ, освен това руската икономика е оказа много по-издържлива, коментира политологът.
И двете страни са убедени, че времето работи за тях. Все повече говорим за войната като военни стратези, а представете си следните неща - 15 милиона души в момента не живеят в Украйна там, където са живели.
Степента на разрушението е нещо, което не е достатъчно интересно за хората, защото в началото ние изведнъж се шокираме, но после този шок ни идва в повече и се опитваме повече да не говорим за тези неща.
Европейците все повече си дават сметка, че това е война срещу Европа, заяви той. Коментира още, че за хората в Русия, Индия, Китай и Турция това не е тяхната война, защото географията и историята променят много неща. В Европа гледаме на тази война като имперска, но страни в Африка и Латинска Америка виждат на страната на украинците бившите колониални сили, посочи политологът.
"Светът не е на страната на Русия, той просто иска тази война да свърши, без да се интересува как. Нямаме право да се сърдим на хората за това, защото когато европейските дипломати отидат на далечно място, преди още да са видели какво става, предлагат войната да свърши. Това е европейска война и тя показва, че Европа е загубила усещането си за центъра - вече не всичко, което се случва тук, е глобална политика".
Проблемът не се крие във високите сметки и икономическите проблеми, тъй като това не е първата криза, която Старият континент преживява през последните години.
"За Европа това, което става в Украйна е краят на света така, както си го представяхме. Цялата идея на Европа за това как изглежда света се базираше на факта, че ако ти силно търгуваш с някого, шансът той започне война срещу теб е нула, както и че военната мощ няма значение. Третото нещо, към което европейците не се отнасяха сериозно, беше националистическият сантимент."
Европа, а и Украйна се оказаха неподготвени за война, каза Кръстев и коментира, че в деня на напускането на американците от Афганистан, армията на страната се е оказала по-добре въоръжена от армията на Украйна пред началото на руската инвазия.
Много страни претърпяха промени - Германия, която беше убедена, че никога няма да участва повече във война, вложи милиарди евро във превъоръжаване на армията си след началото на конфликта в Украйна, напомни политологът.
Кризите през последните години - от коронавируса до войната, са свързани една с друга, защото общественото мнение се променя по начини, които не сме си представяли, смята Иван Кръстев.
"По време на коронавируса всякакви хора взимаха лични решения какво ще направят и како няма да направят и основното нещо е, че най-важното е животът. Изведнъж започва войната и ти се появява цяло едно поколение, което ти казва: за мен животът няма смисъл, ако не го живея по начина, по който искам".
Появява се едно ново и различно поколение, децата на днешното време молят родителите си да им подаряват играчки оръжия, каза още той.
Проблемът на България е, че тя хем е в този свят, хем не - в страната няма сериозен разговор за тази война, коментира Иван Кръстев.
"Единствената и никога несвършваща война у нас е електоралната и това е нещото, което много ме плаши, защото една от особеностите на това е да мислиш, че в света в който живееш, ти си зрител и нищо не може да ти се случи, освен да не те пуснат отново на стадиона.
