Китай иска да се позиционира като неутрален ключов и конструктивен фактор. Това обясни пред БНР политологът Владимир Шопов.
Вчера страната излезе с мирна инициатива и даде предложения за разрешаване на конфликта в Украйна. Те са изложени в 12 точки. Акцентът е върху прекратяване на огъня и възобновяване на прекия диалог. И Киев, и Москва реагираха позитивно. Украйна обаче настоя за връщане на всичките й територии, съгласно границите от 1991 г. Русия пък изключи обсъждане на вече анексирани от нея земи.
„Тази инициатива е част от едно леко преформатиране на външно-политическото поведение на Китай, което стартира преди половин година. Най-знаковата точка на това обръщане беше срещата на Г-20 в Бали, където страната търсеше възможности за сътрудничество.
Пекин иска да възобнови по-активния диалог с Европа-с надеждата, че може да се търси разделяне между европейците и САЩ“.
Китай започва и една офанзива, обърната към незападната част от общественото мнение-Глобален юг, обясни политологът.
„В Пекин беше институционализирана глобална инициатива за сигурност - нова алтернативна външно-политическа инфраструктура, която да включи в диалог всички държави, които не са част от Западния свят. Позиционирането на Китай като неутрален ключов фактор подпомага този процес.
Това може да е увертюра към разместване в позицията на Китай и отваряне на път към неядрена ескалация на ситуацията в Украйна - трансформиране на конфликта в мега геополитически сблъсък между Китай и Русия и Запада. Основно с цел да се форсира ситуацията към процес на преговори“.
Пътеката на ядрена ескалация е неприемлива за всички, посочи Шопов.
„Освен Китай, подобна позиция изрази и Индия. Това има значение за Москва“.
Пекин има притеснение, свързано с евентуален срив на Русия в рамките на този военен конфликт, поясни политологът.
„Основното напрежение ще бъде по линия на това, че Китай все повече ще търси начини да подпомага Русия. И в момента прави доста- осигурява заместващи алтернативи на продукти и услуги, които са обект на западните санкции“.
Важна е оценката на Китай за устойчивостта и дългосрочната способност на Русия да удържи позиции, смята той.
„Ако Пекин има сериозни съмнения, че това ще се случи, ще бъдат принудени да заемат по-еднозначна позиция. Това ще има по-съществени последствия за развитието на глобалната политика. Китай рано или късно ще трябва да се ангажира с руската страна. След края на военния конфликт предстои труден ребус, свързан с регулирането на отношенията и статута на тези територии, както и на гаранциите за сигурност. За китайците ще бъде много трудно да изиграят посредническа роля“
Китай има стратегия на нарастваща самодостатъчност по отношение на своето стопанство, поясни политологът.
„Искат да произвеждат собствени микрочипове, работят в областта на изкуствения интелект. В областта на хранителната промишленост се търсят начини да се скъсят производствените вериги и да се осигури диверсифициране. Това е политическа система, при която легитимността зависи от сигурността и просперитета“
В Индия се наблюдава обръщане към Западния свят, обясни още политологът. А на Запад пък се наблюдава засилване на единството.
"То се дължи на една фундаментална промяна в политическото въображение и на завръщането на тип заплаха и риск, който беше забравен и оставен в историята, обясни още Шопов. Устойчиво е, защото е свързано с риск за сигурността“.
