38% от учениците в България не си купуват учебници и разчитат само на записките по време на час, каза пред Фокус председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.
„Учителят, за да направи един добър урок, трябва да прочете 9 учебника по дадената учебна дисциплина. Това също е много голям проблем – различните варианти на учебници по една и съща учебна дисциплина, които се разминават с учебните програми. Това е много голям пропуск”, заяви Такева. Тя каза още, че голяма част от децата отпадат от училище заради отблъскването от учебното съдържание и учебните помагала. Такева посочи, че снабдяването на училищата с учебници ще започне от 1 - 7 септември
Председателят на Синдиката на българските учители посочи, че промените относно учебното съдържание, за които просветния министър Сергей Игнатов е сформирал екип, са се забавили. „Струва ми се, че този екип закъсня с тази задача. Много дълго време мисля, че екипът се оглежда”, добави Такева. Тя отбелязва, че учебниците и учебните помагала са твърде архаични, което от своя страна отблъсква децата от четенето.
Относно разминаването на учебното съдържание и учебните планове, Такева обясни, че то се случва в целия път на формиране на учебния процес, като се започне от по-малко предвидените по хорариум часове и дадените в повече учебни единици, които трябва да се изучават.
„Учителят не е факир в класната стая, който ще взима по две учебни единици, за да може да съобрази с хорариума. Всичко трябва да бъде прегледано и осъвременено, направено в интерес на ученика, а не в интерес на един или друг колектив, който има по-голямо лоби в образователното министерство и може да наложи учебника си”, каза още Такева.
Малък коментар:
Проблемът със съдържанието в учебниците не е от вчера и от днес. Години наред, правителства с нюанса на всички цветове от дъгата не могат да преборят очевидната гавра с децата, които в повечето случаи четат мислите и разсъжденията на университетски преподаватели и асистенти без нито един час преподавателски опит в училище. Десетките учебници и помагала за един и същи предмет допълнително изприщват учители и родители, които се чудят как по лесен начин буквално да сдъвчат и да резюмират противоречивите факти и информация, която предоставят на учениците професори и педагози. При подбора на задължителен учебен материал също цари пълна анархия. Типичен пример за това е премахването от часовете по литература в седми клас на Любен-Каравеловата повест „Маминото детенце”. Профилирането в различните учебни заведения отколе е размито и се оказва, че в повечето езикови гимназии математиката се преподава по профилирани за математически школа учебници. И тук наистина идва логичният въпрос, задаван от всички ученици- „защо го уча това, кога ще ми потрябва”. За жалост всичко, казано от педагози и синдикати през последните 20 години, очевидно е изречено като на прословутата безсмислена „седенка”, която месец и половина министрите Орешарски и Вълчев си организираха редовно. Изключвайки въвеждането на задължителните матури, до тук видима реформа липсва. През последната година, в разправии с „феодалните старци” от БАН, министър Сергей Игнатов забрави за техните внуци, които се опитват с Танталови мъки да схванат поовехтелите и засукани максими на своите дядовци в ерата на интернет.
