Наистина ли може да се постави на едно мерило важността и приносът, който има за просперитета на театъра Главният режисьор, чиято работа е свързана с творческата част и развитието му и ПР-ът, чиято дейност се изразява с административна стойност?! Отговорът е очевиден. Странно е защо директорът отказваше да го види толкова месеци. Това е пропиляно време за театъра. Дали някой ще потърси сметка за това на Василев, както и за негативните последици, които са резултат от неговото бездействие?
Дали директорът се замисля как тези актьори ще се гледат помежду си по време на репетиции и каква е атмосферата в театъра, за която и той носи отговорност като ръководител, защото въздухът в Народния театър се насити с непоносимост. По-лошото е, че този сюжет в игра на нерви се разиграва месеци наред пред очите ни. Той носи разделения и раздори, разединява артисти, противопоставя ги едни срещу други и принизява творческия процес. По-страшното е, че превръща една институция, чието име и репутация са градени години наред от знакови творци на България, които са отдали живота си на театъра, в махленска свада.
Първоначално Василев обяви, че Явор Гърдев и Александър Морфов са големи творци и не бива театърът да се лиши от тях. Явно, че не е бил искрен в своето изказване. По-рано Гърдев си тръгна по собствено желание, а със сегашните промени в проекта за нов устройствен правилник на Народния театър, се предвижда отпадане на длъжностите: „Главен режисьор“ и „Директор Връзки с обществеността“. От Министерството на културата върнаха за корекции новия правилник. Според неофициална информация Кръстева е подала оставка.
Скандалът между Морфов и Кръстева възникна на 29-ти октомври, когато режисьорът надраска вратата на ПР и премахна табелката ѝ. Морфов бе провокиран от постъпката на Кръстева, която придружи Доган на изборите на 2-ри октомври. Преди да предприеме това действие Морфов е потърсил Василев за коментар - защо един служител на театъра придружава бивш политик на изборите, тъй като сега представлява институцията Народен театър? Василев е отказал да разговарят. В конфликта бяха въвлечени също бившият министър на културата – Велислав Минеков и президентът Радев. Василев дори назначи вътрешна комисия, която да разследва случая, въпреки че Морфов си призна публично, че той е отговорен за надрасканата врата. Още много дълго време като общество ще ни се налага да търсим смисъла от достойнството и да си отговаряме защо ни е необходимо днес.
Очевидно е, че когато политиката се настани удобно в една творческа институция ще налага своите правила – безкомпромисно, брутално, без да се замисля какви щети нанася. Въпросът е да постигне своите цели. Важното е кой е от страната на силния. Странно е, че Кръстева беше назначена за ПР в Народния театър, тъй като тя е абсолютно чужда на театралните среди. Тя беше два пъти депутат от ДПС и дългогодишен ПР на партията. Недопустимо е, че творец от такъв ранг като Морфов беше подложен на огромен натиск и стрес, защото е дръзнал да изрази позиция и несъгласие. По презумпция творците са свободни същества. За съжаление не това може да се каже за политически и финансово обвързаните фигури, които все дължат услуга на някого или са му пряко задължени, или са напълно зависими от него.
Ирина Тодорова
