Оцелелите след земетресенията в момента имат нужда от психологическа помощ, защото да загубиш най-близките си хора е най-страшното нещо, което може да ти се случи, така че търсим доброволци психолози, които да могат да работят с тези хора.
Това каза за ФрогНюз Сервет Дениз, която е доброволец в засегнатите от земетресенията райони.
"Организацията с помощите върви много добре, за хората, които не са могли да бъдат настанени при свои близки в други населени места се строят градове от фургони, където да могат да живеят, докато жилищата им бъдат изградени наново, но това от което имат най-сериозна нужда в момента е психологическа помощ и подкрепа", каза Дениз.
Тя сподели, че веднага след като са разбрали за трагедията, тя и още няколко човека тръгнали със собствен автомобил от Истанбул, където в момента живее, към засегнатите райони.
Сред тях е имало и специалисти, които могат да оказват първа помощ. Първоначално пристигнали в Елбистан, където седели 2 дни, след това са заминали за Кахраманмараш, тъй като тяхната основна задача като доброволци била да разпределят помощите за оцелелите след опустошителните земетресения.
"Бързо създадохме контакт с местните хора, от тях научавахме кои са най-нуждаещите се."
"Успяхме да стигнем и до най-засегнатите от земетресението райони в Елбистан. Картината, която видяхме беше апокалиптична, всичко беше напълно разрушено, с изключение на няколко сгради ново строителство. Колко хора загинаха и колко бяха ранени никой не можеше да ни каже. Беше изключително студено, като през нощта температурите стигаха -15 градуса", разказва Сервет.
"Хората, с които се срещнахме бяха отчаяни, те вече нямаха надежда техните роднини и близки да бъдат спасени, чакаха телата им, за да могат поне да ги погребат. Имаше и тела на хора, които нямаше кой да разпознае, те бяха погребвани в неизвестни гробове, а в този район хората са много вярващи и за тях това е много травматично".
"Пред една от разрушените сгради видяхме човек, който беше изгубил двете си деца, но чакаше третото дете и майка му. Той каза нещо, което никога няма да забравя, тази мисъл всъщност най-добре описва цялата трагедия, това което каза е: С надеждата да намерим някой жив, не можем да бъдем в траур за починалите".
"Срещнах и един друг човек, който беше изгубил всичките си близки, но поне семейството му бяха живи и здрави. Той ми разказа как отишъл в местната болница, за да вземе лекарства за диабет, тъй като в семейството му имало болен, който се нуждаел от тези лекарства. След като го видели, че е здрав, го помолили да им съдейства с работата, да снима отпечатъците на починалите, за да могат след това да ги идентифицират. Толкова е ужасяващо, починалите били толкова много, че не можели да ги идентифицират", разказва доброволката.
"За съжаление земетресенията не спират. След първите някои от хората се бяха завърнали по домовете си, които не бяха разрушени, защото нямаше къде другаде да отидат. Но при следващите земетресения и малкото неразрушени сгради започнаха да се рушат, неописуемо е това, което се случва. Ние се завърнахме в Истанбул, защото вече бяхме много изморени, но пак ще се върнем да помагаме, защото тези хора продължават да имат нужда от помощ", подчерта Сервет Дениз .
Констанца Илиева
