Клател се столът на военния министър Аню Ангелов. Написа го в. „Труд”, след което новината бе „подхваната” и от други медии. Бяха посочени и три гафа, които щели да изядат главата Анюва.
Първият бил, че Ангелов оскърбил и ядосал Сирия с изказване, че там се произвеждали ядрени технологии като в Иран. Дамаск реагирал остро на изказването. Има обаче тънък нюанс: не казали дали е вярно, а защо Ангелов го е казал. Което не е едно и също.
Друга „издънка”, казано по военному, на министър Ангелов била, че в САЩ обсъждал изпращането на наш батальон пехотинци в Афганистан. Ужас, войниците ни можели да бъдат ранени, а недай си Боже и убити. Така е, защото там се води война. Воюват части на НАТО и дават свидни жертви. От САЩ и Атлантическия съюз отдавна настояват и ние да участваме в операции с бойци, техника и дори авиация. Трета година се оправдаваме, че сме бедни, армията ни е зле и пр. Което не е много морално спрямо партньорите ни. Но не Ангелов е подписвал въпросните споразумения, както и не би чогъл сам да решава подобни неща.
Третият грях на министъра бил, че се опълчил на президента Първанов за новия шеф на военното разузнаване. Бойко пък направо се газирал. Това е най-смешната част. Аню Ангелов е офицер от кариерата. Уставът десетилетия наред му е забранявал да взима решения през главата на началството. Веднъж вече напусна министерството преди време заради скандал с шефа на канцеларията на президента ген.о.р. Никола Колев. Едва ли би си „ритнал” трудовата книжка сега като министър със солови акции...
Съвсем логично е в президентството да кроят планове, как да отстранят от пътя си Ангелов. Преди време завъртяха интриги срещу тогавашния външен министър Румяна Желева заради отзовани посланици. В последствие тя сама им помогна в освобождаването на поста. След нея бе пробвано със Симеон Дянков. Сега наред е военният министър. Интригите никога не са били чужди на екипа на „Дондуков” 2. И ето ти сгоден момент за вбиване на клин между премиер и министър. Събираш парчета истина, полуистини и неистини и гу пискаш в центрофугата, сигурен, че няма как да не опръскат някого...
За пореден път обаче президенството показва липса на въображение. Защото дори да не стои пряко зад интригата, тя не се е родила без негово одобрение. Затова сме свидетели не на изпипан ход от политическия шахмат, а на клюкарско творение. Периодично, макар и рядко, медии и отделни журналисти, са се опитвали да подскажат на Първанов, че край него се навъртат хора с болни амбиции, неподходящи за постовете, които заемат, наградени с постове, неприемливи понякога за обществото и обикновени комплексари. Той не е реагирал. Сега е късно. Пък и на кой ли му пука вече.
Димитър Попкутуев
