На 1 септеври църквата почита мъченическата смърт на дълголетния Симеон Стълпник. В народната традиция този ден е популярен като Симеоновден.
В представите на българите св.Симеон бил покровител на селскостопанския труд, а първия ден на септември бележел начало на есенната оран и сеитба.
По стар обичай тържествено се освещавали семената за посив с китка босилек. Между тях слагали нанизани на червен конец чушки, плодове, орехи, сребърна монета и пепел от бъдника, за да е плодовита новата година.
Жените украсявали със цветя колите и животните, а на рогата на воловете слагали малки кравайчете, за орачите - приготвяли бяла обредна погача, а на св.Симеон – правели курбан от кокошка.
Преди да започнат заораването, мъжете ритуално захранвали добитъка с обредния хляб. Костите на обредната кокошка заравяли в първата бразда, за да бъдат предотвратени бури и градушки, за да е берекетлия година.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Именици днес са Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симон, Симчо, Симеончо, Симана, Симеона, Симона, Симка, Моне, Мони, Мончо, Миньор, Мона, Моника, Монка.
