Често казвам, че един от проблемите на обществото ни е, че всеки си протестира само за своите си болки.
Жертвите на лекарски грешки палят свещи с портрети на починали родилки.
Производители на продукция изливат гнева си във вид на плодове или мляко.
Животновъди спират движение със стадата си.
Зърнари - с обработвателна техника.
Близки на деца с увреждания вадят инвалидите колички на жълтите павета.
А журналистите - празни столчета.
Тези протести са викове от самота.
Понякога са имитация на протест. Но сега не ми е думата за отровните двойници, които опорочават идеята за протест и правото на бунт.
Мисълта ми е, че докато не се научим на състрадание и не си дадем сметка, че нищо не сме направили, докато всички в обществото не почувстват гръб, демокрацията не е дошла.
Днес можете да смесите своята болка с гнева за Александър Морфов.
14 часа пред Министерството на културата.
Защото те разчитат на нашата апатия.
