„Стигнахме до сумата от почти 75 млн. евро, за които не са заплатени въглеродни квоти“, каза пред БНР Радостина Славкова от природозащитната организация „За Земята“, които изготвиха доклад за подценени емисии и спестени финансови средства за последните 5 години.
„Европрокуратурата разследва истинността на данните за парникови газове, подавани към българските институции, а оттам и към европейските. Ние констатирахме в нашето проучване големи различия между данните, подавани към различни отдели на Изпълнителната агенция по околна среда и към КЕВР.
До изпълнителната агенция са декларирани значително по-ниски емисии на въглероден диоксид и така е избегнато плащането на въглеродни квоти за това причинено замърсяване.
Докато при КЕВР са подавани по-високи цифри, които вероятно са доста по-близки до реалните и на база на тях получават по-висока цена за произведената електро- и топлоенергия“, обясни тя.
Според Симеон Горов от „За Земята“ от това разминаване се облагодетелстват лицата, които държат съответното съоръжение:
„Когато те не заплащат сумите за квотите, тези пари остават в съответното дружество и по този начин то има по-голяма печалба или по-малък разход“.
По думите му по тази система незаплатените емисии ощетяват както българския, така и европейския бюджет пряко. Непряко това ощетява и гражданите на България, като влошава тяхното здраве, води до респираторни заболявания, добави той.
Радостина Славкова подчерта, че тяхното изследване се връща 5 години назад – декларираните емисии между 2017 – 2021 г. "Разглеждаме 5 централи – топлофикациите в Перник и Сливен и 3 ТЕЦ – „Брикел“, „Марица 3“, и „Бобов дол“.
По думите й ключова роля имат фирмите, които проверяват и потвърждават информацията за изгорените суровини и отделените емисии от ТЕЦ-овете.
Друг проблем по веригата е, че почти всички инсталации от изследването притежават собствени акредитирани лаборатории, които по принцип би трябвало да са независими. В този случай не са такива, категорична бе Славкова. И добави:
„Отговорността тук е на българската служба по акредитация. Същият орган би трябвало да следи и за коректността на данните, подавани от верификационните фирми.
Отново нямаме развитие по въпроса, дори обратното – виждаме примери как се поддържа акредитацията в продължение на 10 години на едната фирма, която е без ясно заявен собственик в търговския регистър.
При другата фирма, когато има множество констатирани нарушения в предходните години, не само не се ограничава дейността й или да й се отнеме акредитацията й, а напротив – разширява се“.
По думите й роля в процеса има и Министерство на енергетиката.
„При положение, че една организация без силата на държавата е в състояние да установи такива нередности, бих се изплашил да приема, че държавата не е имала възможността да го направи“, добави Симеон Горов и подчерта, че това прилича на „чадър“.
