В своя профил в социалната мрежа Фейсбук ПР-експертът Любомир Аламанов изрази своето озадачение от фразата на директора на Народния театър Васил Василев, който днес на пресконференция каза, че ”Личностите в Националния театър не значат нищо. Националният театър значи.” Това много прилича на Вапцаровото стихотворение ”Борбата е безмилостно жестока.” Настина ли до там се стигна? Вапцаров е живял в едно друго време, в което е всеки е бил враг на всеки или е предаден от всеки. Доживяхме ли тези мракобесни времена?!
Стихотворението на Никола Вапцаров "Борбата е безмилостно жестока" продължава така:
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Върнахме ли се в тези времена?! Парадоксално е, ако е истина. Толкова години за това ли точно сме се борили - да се върнем в началото по такъв брутален начин? Постъпките на хора като Вапцаров са обвързани с вяра в определена кауза. Сега за съжаление те се вижда кауза за хоризонта, а само дребен кариеризъм и меркантилност.
Ето пълния текст на позицията на Любомир Аламанов:
Директорът на Народния театър бил казал: "Личностите в Националния театър не значат нищо. Националният театър значи."
Мило ще му припомня, че само в тоталитарните диктатури личността не означава нищо.
В нормалните държави хората са най-важното. Основното.
Националният театър не е сградата, не е институцията, не е спомена, не е легендата, не са декорите, не са костюмите, не са билетите, не са представленията, не са всички други бездушни неща.
Театърът са хората. Само и единствено хората. Хората правят представленията, хората дават душите си, хората пълнят залите, хората създават институцията, хората започват легендата, хората създават репутацията.
Хората. Винаги са хората. Жалко, че все още има ръководни кадри, назначени на високи позиции, които не могат да разберат това.
