"За последните 10 години нито едно правителство не е отделило пари, за да бъдат интегрирани българските роми, въпреки приетата през 1999 г. рамкова програма за това", каза пред Frognews.bg учителят по философия и председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Колев, като председател на "Амалипе" консултирахте ли се дали това репатриране на българските роми от Франция е законно или по-скоро предлагането на пари срещу напускане на дадена държава?
- Не съм юрист и не познавам в детайли европейското законодателство, но свободното движение на хора е основен принцип в Европейския съюз, обоснован от специална директива. В тази връзка не мисля, че има начин граждани да бъдат експулсирани или репатрирани от страна, която членува в ЕС. Това, което се прави в момента – да се предлага определена сума, за да напуснат Франция българските и румънските роми „доброволно”, е може би някъде на ръба на закона. Аз обаче разглеждам този проблем не толкова от законовата му страна, а от гледна точка на това, какъв ще бъде ефектът върху ромската общност в България и като цяло в Европа, ако този процес се засили, както напоследък дават знаци от френска страна.
- Какъв ще бъде ефектът?
- Ромската миграция е един доста противоречив процес. Ефектът разбира се ще е силно негативен. Десетки хиляди роми от България към този момент живеят в чужбина, но това не е в резултат от привързаност към номадството. Ромите в България не са номади от много поколения насам. Целият този процес е една икономическа миграция, т.е. говорим за един вид гурбетчийство. Голяма част от ромите, които са напуснали родината си, се реализират сравнително добре в държавите, в които емигрират. Намират си добра работа, някои от тях вече си купуват жилища, децата им посещават редовно училище, което също е много показателно. За нас голямо значение има тези роми да инвестират след години капиталите, натрупани в чужбина, в България, поправяйки къщите си, подпомагайки роднините си и основно българската икономика. Човек най-лесно може да види кои роми са в чужбина, минавайки през селата в Североизточна България, виждайки жилищата. Където видите хубави къщи, то в повечето случаи те са направени с парите на хора, които работят зад граница. От тази гледна точка аз смятам, че връщането на роми от чужбина в България може да има и положително въздействие, но само, ако се върнат успелите ни емигранти, но да бъдат привлечени с икономически стимули, а не чрез насилствени мерки. Ако успеем да върнем у нас тези успели роми, те до голяма степен ще променят общността, защото вече имат променени нагласи. За тях, например, образованието е ценност, както и постоянната работа. Това ще изиграе такава роля, каквато българската емиграция в Румъния по времето на Османската империя.
- Вие говорите за наистина успелите роми, но тези, които сега Франция връща в България, според органите на реда там, са извършвали системно престъпления.
- Да, прав сте. Тези роми, които сега се връщат от Франция, не са сред успелите. Те живеят в незаконни лагери, нямат квартира, но са един много малък процент от ромите в чужбина. Тези, които отиват да живеят извън страната ни за първа година самостоятелно, а не при свои роднини или приятели, обикновено първоначално живеят в такива условия. След година-две обаче те успяват да легализират престоя си. За съжаление репатрирането на тези неуспели роми ще има негативен ефект върху тях и върху общността у нас, и няма да се случи онова, за което преди малко ви казах. Единственото, което ще се стане е, че ще се увеличи социалната тежест в България. Те са тръгнали от бедни региони и сега отново ги връщат там. Тези хора така или иначе отново няма да имат постоянни доходи.
- На летището те заявиха, че не са обидени на френската държава. Вие успяхте ли вече да поговорите с някои от тях; какво ви споделиха?
- Не, все още не съм, но планирам да се срещна с първата група, която е от Пазарджишкия регион. В „Амалипе” една от дългогодишните ни служителки, която работи в неправителствена организация във Франция и се занимава с роми от България и Румъния, сподели, че всички тези мерки са по-скоро едно начало на предизборна кампания. Нейните наблюдения са, че преди всеки един вот в страната реториката силно се изостря. В предишните избори на прицел, ако може така да се каже, са били арабите и други по-големи групи емигранти във Франция. Сега наред са френските роми, които са пътуващи, за разлика от нашите, и ромите, които идват от Източна Европа. Първите знаци за това, което се случва днес, бяха дадени преди месец, когато имаше спречкване между френски чаргари и полицията. Тогава, за жалост, този конфликт се отрази, както виждате и върху останалите роми. Това е ясен сигнал за нещо много важно, за което се говори от години и което трябва да се случи. Нужно е незабавното изготвяне на Европейска ромска стратегия. На 31-ви януари 2008 година Европейският парламент одобри резолюция, която изисква от Европейската комисия да изготви Европейска ромска стратегия. До този момент комисията все още не е направила това, въпреки многобройните обсъждания, на които „Амалипе” също беше поканена. И до момента има някакви колебания от страна на Евросъюза. Необходим е един по-сериозен мониторинг върху националните правителства за това, доколко те реализират политиката на интеграция. Явно оставени да действат сами, без контрол, правителствата не са склонни да реализират сериозни и качествени политики за интеграцията на ромите.
- Обсъждали ли сте този проблем с настоящото правителство и с премиера Бойко Борисов?
- Специално по този въпрос с репатрираните български роми не сме говорили с министър-председателя. Преди години, когато Бойко Борисов не беше премиер, водихме разговор. Той обеща по-сериозна политика за интегрирането на ромската общност в България. Към този момент се срещаме с представителите на правителството на ниво министри и заместник-министри.
- Има ли ефект от разговора ви с Бойко Борисов преди години и от тези срещи с представителите на Министерски съвет?
- За интеграцията на ромите в България се говори още от 1999 година, когато беше одобрена първата рамкова програма за това. Оттогава се смениха 4 правителства. Моите впечатления са, че ситуацията откъм политическа решимост не се е променила при нито едно от тях. Имаме декларирана решимост за действия, имаме сравнително добре изготвени документи, но нещата спират до тук. Липсва реално изпълнение на уговореното. Колкото и странно да ви звучи, през нито една година рамковата програма за интеграция на ромите не е имало финансиране от държавния бюджет. Обикновено се търсят пари от спонсори и от Европейския съюз. Респективно администрация за изпълнението на програмата също липсва. Общността на свой ред не е представена на политическо ниво – няма ром министър или заместник-министър. Най-високото ниво, което има ромската общност е национален координатор г-н Милен Миланов, който е съветник на министъра на труда г-н Тотю Младенов. от друга страна не мога да отрека, че сред част от министрите, с които контактуваме има сериозно разбиране и готовност да се предприемат съответните действия, което също е много важно. Основният проблем е, че липсва цялостна политическа стратегия. Средствата винаги могат да се намерят от оперативни програми, те не се най-големият проблем.
- Кои са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат, за да започне все от някъде интегрирането?
- Мерките са очертани сравнително добре в националния план за действие за ромското включване от десет години. За мен най-важно е да се действа в посока образование на ромите. Във всяко модерно общество, претенции за което има и нашето, образованият човек успява да се реализира. Заетостта също е основен проблем при ромите. Оттам нататък мисля, че всичко ще тръгне доста по-лесно.
- В това число включва ли се разтурването на ромските махали?
- Има голяма разлика между една циганска махала и един голям квартал, който се е превърнал в гето. Традиционните цигански махали съществуват още от времето на Османската империя. Там хората се придържат към ромската култура и сериозни проблеми няма. Това си е един квартал подобен на много други. За жалост такива понастоящем са малко. Циганските махали се превръщат в гета – там институциите започват да не функционират, започват да властват лихвари, управляват се неформално от престъпници и в крайна сметка се получава едно гето, както във Франция, САЩ и на много други места по света.
