Международен екип от изследователи откри неизвестен досега коридор в пирамидата на Хуфу (Хеопс), разположена на платото Гиза в южните покрайнини на Кайро. Това съобщи египетският министър на туризма и антиките Ахмед Иса.
“При изследване на пирамидите беше открит коридор с дължина девет метра и ширина 2.1 метра, работата по проекта продължава от 2015 г.”, отбеляза министърът на пресконференция, проведена в подножието на Великите пирамиди.
Според него изследването се извършва от екип египетски учени с подкрепата на колеги от университети в САЩ, Франция, Германия, Япония и Канада.
Египетският историк и археолог, бивш министър на антиките Заки Хавас, говорейки на пресконференция, нарече това археологическо откритие “едно от най-важните, направени в пирамидата на Хеопс в съвременната епоха”. “Пирамидата на фараона Хуфу е една от най-известните пирамиди в света, защото в нея са направени много дупки, които са използвани от археолозите, за да открият нови тайни на древната египетска цивилизация”, коментира ученият.
Вътре в пирамидата на Хеопс, построена около 2560 г. пр. н. е., има две големи стаи, известни като стаите на кралете и цариците. Две шахти водят нагоре от всяка камера под ъгъл от 45 градуса, които според учените са били предназначени за преминаване на душата на починалия владетел в другия свят.
Къде отиват коридорите от стаята на кралиците, открита едва през 1872 г., не е установено със сигурност, тъй като проходът е бил затворен с масивни врати.
С разлика от десет години – през 1992 г. и 2002 г., в тайните стаи вътре в пирамидата били изпратени роботи с видеокамери, които трябвало да пробият дупка във вратата с дебелина няколко сантиметра, за да изяснят какво се крие зад нея. Но те всеки път се натъквали на нова врата.
Сега археолозите се надяват, че мащабното сканиране на пирамидите ще им даде изчерпателна информация за древните сгради.
Хеопсовата пирамида, известна още като Великата или Голямата пирамида в Гиза, е построена от фараона Хеопс, и е последният запазен архитектурен паметник от Седемте чудеса на света, както и най-известната пирамида в света.
Въпреки че не е намерен нито един погребан фараон, египтолозите предполагат, че Хеопсовата пирамида е служила за гробница на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет през 2606-2583 г. пр.н.е. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону).
Според египтолози, като Марк Ленър и д-р Захи Хауас, Хеопсовата пирамида е построена за около 20 години според официалните изказвания на археолозите, като най-точната година на нейното завършване е около 2580 г. пр.н.е., но намерени артефакти и експерименти напълно отхвърлят тази теория.
Тя е най-старата и най-голямата пирамида от трите в Гиза. Стените ѝ са ориентирани към четирите посоки на света, като входът е от северната. Вътре има няколко камери, съединени с коридори, и недовършена подземна камера.
Първоначално пирамидата е имала височина от 146.5 м и страна на основата 231 м, но днес тя е висока 138.75 м, а основата ѝ има дължина 230.4 метра. В продължение на четири хилядолетия, до 1311 г., тя е била най-високата постройка в света, преди да бъде построена Катедралата в Линкълн, Англия, чиято централна кула била висока 160 метра.
Смята се, че пирамидата се състои от 2 300 000 каменни блока с тежест между 2 и 30 тона всеки, а се предполага, че някои от блоковете тежат по 50 тона.
Местоположението на Пирамидата на Менкауре, пирамидата на Кафре и Хеопсовата пирамида е точно съобразено със съзвездието Орион.
Температурата във вътрешността на пирамидата е постоянна – средно 20 градуса по Целзий.
Крайъгълните камъни на пирамидата имат конструкция, която може да устои на топлинно разширение и земетресение.
Използваният разтвор е с неизвестен произход. Химическият му състав е известен и е анализиран, но не може да бъде възпроизведен.
