”Британският изследовател Ричард Крамптън е едно от светилата в Кеймбридж по темата за източноевропейската история”. Това подчерта пред БНР Димитър Николов за книгата ”Кратка история на България” на Ричард Крамптън.
Британският историк, роден през 1940 г., е посветил голяма част от кариерата си на изследването на източноевропейската и конкретно на българската история.
Той е написал общо пет книги за България, като се фокусира основно върху историята на страната ни от Възраждането до днес.
Първото издание на "Кратка история на България" излиза на българския пазар през 90-те години, а през 2005 година авторът я преработва и допълва по случай влизането на страната ни в НАТО. Преработеното издание е предстоящо в каталога на книжарниците.
"Крамптън представя интересен, но по-различен и позитивен поглед върху българската история, от който можем да преосмислим някои неща.
Едно от най-важните неща за българската история, на което той обръща много внимание, е образованието - като една от основните характеристики на българската култура.
Значението на училищата и читалищата, които се създават през Възраждането и дават националния дух, с който стават възможни и Априлското въстание, и 3-ти март, и създаването на третата българска държава".
Николов посочи едно от интересните, но негативни заключения, които прави Крамптън е - че продължаваме да сме в плен на една народо-психологическа характеристика, която ни кара понякога да сме апатични, да не се борим за правата си:
"Той свързва това с богомилството. Нашата гледна точка към богомилството е предимно позитивна, но той вижда негативна черта в това учение, което според него е имало сериозна база в България.
Тази черта е, че отхвърля светския свят с цялата власт, бюрокрацията, всичко светско. И един човек, последовател на това учение, започва да не вярва, че може да промени материалния свят и започва да не иска да го променя.
В българския народ той вижда нежелание да се бори".
