”Спорът за това - кога да бъде националният ни празник, ще бъде дълъг и няма да заглъхне, докато не се приеме общо решение, което да задоволи по-голяма част от обществото. Докато продължава този ден да бъде национален празник, той ще разединява. Ще има увеличаване на импулсите на спора и рано или късно ще трябва да се вземе решение”.
Това каза пред БНР историкът проф. Милко Палангурски.
И допълни, че този празник създава различни групи в българското общество:
"Правих сравнение със 150 държави и ние сме единствените, които празнуваме договор между две други държави. За добавка - и Централноафриканската република е като нас. Трябва да се вземе решението за промяна.
И след това да има по-широкообхватен дебат с кой празник да бъде заменен 3-ти март. Има възможност това да е 24-ти май, може да е 6-и септември или 22-ри септември".
Pроф. Палангурски подчерта, че никоя от нашите съседни страни не празнува руско-турските войни, създали по-голяма част от тези държави:
"Никой не приема за национален празник един договор между две държави, които водят война някъде далече в историческото пространство за нас, без ние да участваме, без някой да ни е питал какво ще бъде в този договор, каква му е целта. 3-ти март трябва да остане в нашата историческа памет като официален, не национален празник, най-малкото защото нашите деди са водели шест военни конфликта за националното обединение.
Трябва да се въведе порядък в нашата национална празнична система".
По думите му освен уважение пред онези, които са оставили костите си по полетата на Балканите, ние никому нищо не дължим.
"Ако трябва да търсим количествени измерения дали дължим нещо, ние сме платили, както казваше Стамболов, и последната копейка, защото България изплати своите задължения към участието на Русия във войната.
Тази война не е била за черните очи и белите коси на българите, а за преразпределение на световното политическо, геостратегическо положение на Югоизточна Европа".
