Гражданите на Европейския съюз (ЕС) живеят по-дълго от средното за света, но раждаемостта в 27-те държави е значително по-ниска, а смъртността - доста по-висока.
Това е част от статистическият портрет на европейците, сравнен с останалия свят. Той е на базата на годишния доклад на Евростат "ЕС в света", публикуван през февруари, който дава обобщена информация за 2021г. - година преди да настъпят чувствителни демографски промени заради войната в Украйна.
Това е и годината, в която България стана страната с най-висока смъртност в света (става дума за броя починали на хиляда души в сравнение с броя раждания и без да се броят имигрантите). 2021 г. беше втората година от пандемията - с две особено смъртоносни вълни от COVID-19 и масов отказ на милиони българи да се ваксинират, включително заради дезинформация.
През 2021 г. световното население е било 7.91 милиарда жители, спрямо 7.07 милиарда през 2011 г. Населението на ЕС е било 447 милиона през 2021 г., което се равнява на 5.7% от общото население на света. Две държави са имали по-голямо население през 2021 г. от съюза : Китай (1.43 милиарда; 18% от общото население в света) и Индия (1.41 милиарда; 17.8%).
Следващите по големина след ЕС са САЩ (337 милиона; 4.3% от общото в света) и Индонезия (274 милиона; 3.5 %).
Делът на ЕС в световното население е намалял от 10.4% през 1970 г. на 5.7% през 2021 г. Прогнозите се той да падне до 4.1% до 2070 г. Делът на Китай се очаква да бъде с 11.7 пункта по-нисък през 2070 г., отколкото през 1970 г., докато този на САЩ - с 1.7 пункта за същия период.
А делът на Индия да нарасне с 1.3 пункта. Това обаче представлява увеличение от 15.1% през 1970 г. до връх от 17.8% през последните години (2016-2018 г.), последван от прогнозиран спад до 16.4% до 2070 г.
Повече от две трети (68.2%) от населението на ЕС е живяло в градски район. Този дял е под средния за света (78.5%). Сред 14-те най-населени държави само Етиопия (60.5%) има по-нисък дял хора, живеещи в градски райони, от съюза. За разлика, 96.9% от населението на Египет е живеело в градски райони, както и 98.2% в Бангладеш.
Медианната възраст е тази, която разделя населението на две числено равни групи: половината от населението е под тази възраст, а другата половина е над нея.
Медианната възраст в ЕС е била 44.1 години през 2021 г., близо 50% по-висока от средната за света (30 години). Сред петте най-населени държави медианната възраст варира от 20.2 години в Пакистан до 37.9 години в Китай.
Ако държавите членки на ЕС се разглеждат поотделно, Италия ще се нареди сред петте страни в света с най-висока медианна възраст. Две държави имат медианна възраст над 50 години: в Монако (Европа) е 54.5 години; в Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Западна Африка) е 50.9 години.
Прогресивният спад в дела на по-младите хора в ЕС е прекъснат от малко по-висок дял на тези на възраст 10-14 години.
За разлика от това, възрастовите групи, обхващащи младите хора са били най-големия дял от световното население през 2021 г.
Коефициентите на възрастова зависимост показват съотношението между по-младите (на възраст под 15 години) и хората в т.нар. "независима възраст" (трудоспособна) (от 15 до 64 години) и съответно и независимите спрямо по-възрастни хора (на 65 или повече години).
През 2021 г. коефициентът на зависимост при младите в ЕС е бил 23.5%, доста под средното за света (39.3%) и по-нисък от този във всички най-големи страни с изключение на Япония (20.1%).
По подобен начин коефициентът на зависимост на хората в напреднала възраст в ЕС през 2021 г. (32.5%) е по-висок от този във всички най-големи страни с изключение на Япония (51%). Съотношението в ЕС е повече от два пъти по-високо от средното за света (14.8%).
Коефициентът на плодовитост в Европа непрекъснато намалява от средата на 60-те години до началото на новия век, когато се повишава за кратко. От 2006 г. е между 1.50 и 1.57 живородени деца на жена и е бил 1.50 през 2020 г.
Средната стойност за света през 2021 г. е била 2.32 живородени деца на жена. Сред петте най-населени страни в света коефициентът през 2021 г. варира от 1.16 в Китай до 3.47 в Пакистан.
През 2021 г. общата раждаемост (съотношението на броя на живородените към населението) в ЕС е била 9.1 на 1000 души. Това е малко над половината от средното за света (16.9 на 1000 души).
Ако държавите членки на ЕС се разглеждат поотделно, Италия ще се нареди сред петте страни в света с най-ниска раждаемост.
През 2021 г. средната смъртност (съотношението на броя на смъртните случаи към населението) за ЕС е 11.9 на 1000 души при 8.8 на 1000 за света.
Най-високата обща смъртност е 21.3 на 1000 жители в Монако. Останалите места с най-високи нива са в Централна и Източна Европа.
Ако разгледаме поотделно държавите членки на ЕС, България, Латвия и Литва биха били сред петте страни в света с най-висока обща смъртност. Нивото в България е над това в Монако и е най-високото в света.
Когато смъртните случаи превишават ражданията, има отрицателен естествен прираст. Тази ситуация се наблюдава в ЕС през 2021 г. (свиване от 2.8 на 1000 жители), както е почти всяка година от 2012 г. насам. В света се наблюдава положителен естествен прираст на населението (8.2 на 1000 жители).
Най-ниският отрицателен естествен прираст е в Монако. Разглеждайки поотделно държавите членки на ЕС, България и Латвия биха били сред петте страни в света с най-нисък отрицателен естествен прираст. Процентът в България е под този в Монако и е най-ниският в света.
В началото на 2021 г. в ЕС са пребивавали 23.7 милиона души, които не са били граждани на държава членка. Това се равнява на 5.3% от населението на блока. Най-голям процент са мароканците (8.7%), турците (8.5%) и сирийците (5.2%).
Около 1.9 милиона души са имигрирали в една от държавите членки на ЕС от страна извън съюза през 2020 г. Това е най-ниският брой имигранти в ЕС от 2014 г.
Общо 956 хил. души са емигрирали от държава членка, за да отидат в страна извън ЕС през същата година. Трябва да се отбележи, че тези потоци от хора се отчитат спрямо държавата на предишно пребиваване - към и от ЕС - а не на гражданството. Тоест те включват не само граждани на държави извън ЕС, но и граждани на ЕС, които пристигат или напускат съюза.
През 2020 г. 916 хил. граждани на държави извън ЕС са пристигнали в съюза.
Най-големите общности на наскоро пристигнали са били тези на мароканци (8%), украинци (7.4%) и колумбийци (6.4%).
През 2021 г. в ЕС е имало 537 хил. кандидатстващи за убежище за първи път, значително по-малко, отколкото през 2015 г. и 2016 г. покрай сирийската миграционна криза.
За целия период от 2014 г. до 2021 г. 5.7 милиона граждани на държави извън ЕС са подали за първи път молби за убежище в съюза, средно 711 хил. на година.
Малко над една пета (21.6%) от кандидатите през тези осем години са били сирийци и малко над една десета (11.6%) са били афганистанци. Следват иракчани, пакистанци и нигерийци.
Очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е нараснала от 77.6 години през 2002 г. на 81.3 години до 2019 г. Средната стойност за света се е повишила от 67.1 години през 2002 г. на 72.8 години до 2019 г. Средните стойности за ЕС и света са паднали през 2020 г. и 2021 г., отразявайки отчасти въздействието на пандемията от COVID-19.
През 2021 г. очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е била 80.1 години, около девет години по-висока от средната за света (71 години).
Сред петте най-населени страни през 2021 г. стойността варира от 66.1 години в Пакистан до 78.2 години в Китай. Най-високата е в Монако (85.9 години). Петте държави с най-ниска стойност са в Африка. Най-ниската е била 52.5 години в Чад.
На пазара на труда терминът NEET се използва като абревиатура за млади хора, които се намират извън системите на заетост, образование и обучение.
Делът на хората на възраст 15-24 години в ЕС, които са били в тази група, е намалял от 13.1% през 2012 г. на 10.1% през 2019 г. През 2020 г. и 2021 г. са регистрирани по-високи дялове, което отразява трудностите по време на пандемията.
Средната световна стойност остава между 21.7% и 22.1% между 2010 г. и 2019 г., преди да нарасне до 23.3% през 2020 г.
Сред страните, за които са представени данни, най-високите нива са били в Пакистан (34.6%) и Южна Африка (30.6%). Най-нисък е процентът в Исландия (4.9%).
Коефициентите на заетост в ЕС за мъже и жени на възраст 15-64 години като цяло са се повишили между 2010 г. и 2019 г. През 2020 г. има спад заради пандемията, но през 2021 г. се възстановяват до 73.3% при мъжете и 63.4% при жените.
Сравнявайки 2021 г. с 2010 г., коефициентът за мъжете се повишава с 4.8 процентни пункта, а този за жените - с 6.6 пункта.
По света развитието е различно - заетостта намалява между 2010 г. и 2019 г. Отново има спад през 2020 г., но възстановяването през 2021 г. е само частично, като коефициентът при мъжете остава с 3.8 пункта по-нисък от този през 2010 г., а при жените - с 2.3 пункта по-нисък.
Нивата на безработица в ЕС за мъже и жени на възраст 15-74 години са се повишили между 2010 г. и 2013 г. и след това са достигнали най-ниските си нива през 2019 г. През 2020 г. са се увеличили заради пандемията, но през 2021 г. са намалели до 6.7% за мъжете и 7.4% за жените.
Сравнявайки 2021 г. с 2010 г., коефициентът при мъжете е намалял с 3.3 пп, а този при жените - с 2.8 пп.
По света коефициентът на безработица и за двата пола е намалял между 2010 г. и 2019 г., преди да се увеличи през 2020 г. Разликата в безработицата между половете на световно ниво остава относително стабилна между 2010 г. и 2019 г., с малко по-висок процент при жените. Тази ситуация се е обърнала през 2020 г., когато нивото на безработица при жените се е увеличило с 0.9 пункта, а това при мъжете - с 1.3 пункта.
В ЕС равнището на младежката безработица (при хора на възраст 15-24 години) е било значително по-високо от това сред хората между 25 и 74 години в периода 2010 - 2021 г.
То се е повишило от 22.4% през 2010 г. до 25.2% през 2013 г., преди да спадне до 15.6% до 2019 г. Пандемията е допринесла за увеличаването му - 17.6% и 16.6% през 2020 г. и 2021 г.
Средно за света равнището на младежка безработица между 2010 г. и 2020 г. също е било значително по-високо от съответния коефициент сред хората на възраст 25 или повече години, като се е повишило от 13.1 на сто през 2010 г. до връх от 13.8 на сто през 2016 г., преди да спадне до 13.5% през 2019 г. Коефициентът се е увеличил до 15.2% през 2020 г.
Сред най-населените държави в света най-високото ниво на младежка безработица през 2021 г. (28.5%) е имало в Бразилия. Съединените щати, Мексико, Филипините (данни за 2020 г.) и Етиопия регистрират нива под 10% през 2021 г., като процентът в Япония е още по-нисък (4.6%).
