Държавата демонстрира дейност, но реално не се бори с инфлацията. Същото нещо, което правеха предишните правителства - последното редовно, впоследствие служебно и сега новото служебно правителство, е само демонстрация, а не реална борба с инфлацията. Ако искаме да стопираме цените, като цяло мерките трябва да бъдат други. Това каза в интервю за БГНЕС Любомир Дацов, финансист, икономист и бивш заместник-министър на финансите .
“В момента има медиен шум от страна на служебното. Тези мерки, които обявяват като борба с инфлацията, няма да решат проблема, а дори ще задълбочат взаимоотношенията между правителството с бизнеса. Едно от нещата, които трябва да се прави в условия на такъв тип инфлация, е да имаш добри взаимоотношения с бизнеса, за да му помогнеш да произвежда повече. Смятам, че правителственото говорене е популистко”, добави Дацов.
Икономистът посочи, че инфлацията е от два типа - “от една страна има прекалено много пари, напомпани от централните банки, а от друга страна- недостатъчно предлагане заради прекъснати вериги на доставки и променено потребление“. От една страна мерките, които държавата трябва да предприема, не трябва да бъдат краткосрочни, а напротив - средносрочни и дългосрочни, променящи цели структури в земеделието и в леката промишленост. "От друга страна, инфлация се бори с ограничаване на потреблението. Но точно в момента правителството – за да не предприеме тази мярка, - бяга”, категоричен е той.
Дацов посочи, че “при положение, че миналия месец има 720 млн. лв дефицит в бюджета, т.е правителството е вкарало повече пари в икономиката, означава че то е помпало инфлацията“. Според него решението на 48-то Народно събрание за увеличаване на минималната работна заплата също е в посока вдигане на инфлацията. "За съжаление няма действащи популярни мерки, затова политиците бягат от тях. Свиване на потреблението, вдигане на данъците или минимум балансирани бюджети са сред мерките за справяне с инфлацията", подчерта той.
Той отбеляза, че България има едни от най-високите цени на месни и млечни продукти, както и хляб. “В малките магазинчета цените са по-високи, отколкото в големите вериги. Всички вериги, не само големите, държат около 40% от пазара, всичко останало - 60%. Съотношението между краен потребител и производител в България е нормално. Проблемът е, че в България производството на храни е скъпо, - а защо е скъпо, е въпрос на политика.
Политиците дължат отговори, и ако трябва да се пита нещо, не трябва да се питат нито производителите, нито тези които пласират, защото хората правят бизнес. Като има структурни проблеми, въпросите трябва да се задават на политиците.”, смята той.
