На 2 март администрацията на американския президент Джо Байдън публикува специално предупреждение към посредниците, които заобикалят санкциите и контрола върху износа за Русия. В него са посочени Китай, Армения, Турция и Узбекистан като места, които биха могли да се използват за незаконно пренасочване на забранени продукти към Москва.
Г-7 пък обяви през миналата седмица нов механизъм за засилване на контрола по изпълнението на забраните, а ЕС въведе няколко инструмента в последните си пакети, които да проследяват помощниците на Русия.
Държавите от блока обаче досега се въздържат да използват някои от тези инструменти и да следят потенциалните нарушители у дома, поне публично. Което открива дебата къде да става подялбата на отговорностите между Брюксел и европейските столици когато става въпрос за политически мерки.
Засега Русия преодолява успешно санкциите на Европейския съюз и на страните-членки на Г-7 и успява да достави изключително важни полупроводници и други технологии за войната си в Украйна, твърди дипломат от ЕС, цитиран от Банкерь.
Руският внос като цяло се е възстановил почти до предвоенните си равнища от 2020-а и анализатори на търговските данни предполагат, че съвременните чипове и интегрални вериги, произведени в Европа и в други съюзнически държави, са били изпратени на Москва през трети страни като Турция, Обединените арабски емирства и Казахстан, допълва дипломатът, като се позовава на частни оценки.
Брюксел и Г-7 предприеха множество кръгове от санкции от началото на руското нахлуване в Украйна преди година в опит да обезсилят руската военна машина и да поразят руската икономика.
Данните обаче предполагат, че реалното отражение на наказанията в някои области е доста по-незначително от очакванията. Което, според експерти на консултантската фирма “Оливър Уаймън” означава, че “само въвеждането на нови санкции не е достатъчно” и “правителствата вече се нуждаят от механизми за спазването им”.
Доставките от Китай за Русия също се скочили, защото Пекин играе все по-засилваща се роля в пратките за Москва, допълва пожелалият анонимност европейски дипломат. Мнозинството държави извън ЕС, които не са санкционирали Кремъл, обаче не престават да отричат, че не помагат на руското правителство.
Брюксел е наказал почти 1500 индивида, ограничил е износа на стотици стоки и технологии и е отразял много ключови за Москва източници на приходи. някои официални представители на общността обаче се възмущават, че блокът все още няма ефективна “апаратура” за задействане на тези мерки и изостава след Съединените щати.
Американците, които от почти век санкционират чуждестранни сили, имат централизирана агенция, по-ефикасни процедури за набиране на информация, както и по-стриктно законодателство и инструментариум за привеждане в действие на правилата у дома и зад граница.
Докато в ЕС това задължение пада основно на плещите на държавите членки. Европейската комисия следи за прилагането на санкциите и предоставя указания, но националните власти са отговорни за установяване на нарушенията и налагането на глоби. .
На повърхността наказанията изглеждат ефикасни. Руското стопанство се е свило и много руски банки и компании остават отрязани от международната финансова и търговска система. Налице са и доказателства, че рестрикциите върху европейски и американски технологии са отслабили ключови руски промишлени сектори и са затруднили способността им за развитие в бъдеще.
Информацията, събрана от базираната в Женева компания за търговски данни “Трейд дейта монитор” обаче показва, че някои забранени стоки, най-вече съвременни полупроводници, достигат до Русия през трети страни, променили рязко търговските си навици след руското нахлуване в Украйна. И в някои случаи износът на технологии за Москва, които могат да се използват за военни цели в Украйна, са скочили от почти нула до милиони долари.
Ключов пример е Казахстан: през 2022-а държавата от централна Азия е изнесла съвременни чипове на стойност почти 18 млн. щ. долара за Русия срещу едва 12 хил. долара преди началото на войната. Износът на тези елементи от Турция за Кремъл е бил за 2.8 млн. долара, а на Сърбия – за 2.2 млн. долара срещу почти нула преди началото на инвазията.
Всяка година между 2017-а и 2021-а Москва е купувала полупроводници и интегрални схеми за средно 163 млн. щ. долара от ЕС, Съединените щати, Япония и Великобритания.
През 2022-а обаче стойността пада на около 60 млн. долара. Остатъкът се попълва от Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други страни от Източна Европа и Централна Азия, като същевременно доставките на високотехнологични компоненти за тези държави са скочили със сходни количества.
Подобна конфигурация е налице и при стотици продуктови категории, но тя е особено ярко изразена при съвременните чипове и интегрални схеми, които могат да се използват за военни цели. Което притиска ЕК и партньорите й да отделят все по-голямо внимание на затягането на санкциите и на затварянето на всякакви вратички, през които те да могат да бъдат заобикаляни.
Росица Николаева
