Проукраински групи стоят зад саботажа на газопроводите “Северен поток 1” и “Северен поток 2” миналата година, показват данни на американското разузнаване, цитирани от The New York Times. Според тях обаче няма намеса на украинското правителство.
Подводните експлозии, седем месеца след началото на руско-украинския конфликт, на тръбопроводите между Русия и Германия се случиха в изключителните икономически зони на Швеция и Дания в Балтийско море. И двете страни заключиха, че взривовете са били умишлени, но не казаха кой може да е отговорен.
Статията на New York Times от вторник цитира американски официални лица, които казват, че няма доказателства, че президентът Володимир Зеленски или неговите висши помощници са замесени или че извършителите са действали по заповед на украински правителствени служители.
Наглата атака срещу тръбопроводите за природен газ, които свързват Русия със Западна Европа, подхрани обществените спекулации за това кой е виновен, от Москва до Киев и Лондон до Вашингтон, и остава една от най-сериозните неразгадани мистерии от годините на Русия и война в Украйна.
Съединените щати и НАТО нарекоха атаките от 26 септември "акт на саботаж", докато Русия обвини Запада и призова за независимо разследване. Нито една от двете страни не е предоставила доказателства за твърденията си.
След публикуването на материала в The New York Times Михайло Подоляк, старши съветник на президента Зеленски публикува в Twitter позиция, според която Украйна “няма нищо общо с нещастието в Балтийско море“. Той добави, че няма информация за проукраински “диверсионни групи“.
Американски служители казаха, че има много неща, които не знаят за извършителите и техните връзки. Прегледът на новосъбраните разузнавателни данни предполага, че те са били противници на руския президент Владимир Путин, но не уточнява членовете на групата или кой е ръководил или платил за операцията.
Американски служители отказаха да разкрият естеството на разузнавателните данни, как са получени или каквито и да е подробности за силата на доказателствата, които съдържат. Те казаха, че няма категорични заключения за това, оставяйки отворена възможността операцията да е била проведена негласно от прокси сили с връзки с украинското правителство или неговите служби за сигурност.
Длъжностни лица, които са прегледали разузнавателните данни, посочват, че смятат, че саботьорите най-вероятно са украински или руски граждани или някаква комбинация от двете. Американски служители казват, че не са замесени американски или британски граждани.
Експлозивите най-вероятно са били поставени с помощта на опитни водолази, които не изглежда да работят за военни или разузнавателни служби, твърдят американски служители, запознати с разузнавателния доклад. Възможно е обаче извършителите да са преминали специализирано държавно обучение в миналото.
Всяко предположение за украинско участие, пряко или непряко, може да разстрои деликатните отношения между Украйна и Германия, влошавайки подкрепата сред германската общественост, която преглътна високите цени на енергията в името на солидарността.
Освен това всички констатации, които обвиняват Киев или украински подставени лица, биха могли да предизвикат ответна реакция в Европа и да затруднят Запада в усилията му да поддържа единен фронт в подкрепа на Украйна.
Междувременно американски служители разузнавателни агенции признават, че имат ограничена видимост в процеса на вземане на решения в Украйна.
Въпреки дълбоката зависимост на Украйна от Съединените щати за военна, разузнавателна и дипломатическа подкрепа, украинските официални лица не винаги са прозрачни с Вашингтон относно техните военни операции, особено тези срещу руски цели зад вражеските линии.
Те включват удар в началото на август срещу руската военновъздушна база Саки на западния бряг на Крим, атентат на камион през октомври, който унищожи част от моста на Керченския проток, който свързва Русия с Крим, и удари с дронове през декември срещу руските военни бази в Рязан и Енгелс, на около 300 мили от украинската граница.
Има обаче и други актове на саботаж с по неясен произход, които американските разузнавателни агенции по-трудно приписваха на украинските служби за сигурност. Една от тях беше кола бомба край Москва през август, която уби Дария Дугина, дъщерята на Александър Дугин - идеологът на Путин. Киев отрече каквото и да е участие, но американските разузнавателни агенции в крайна сметка повярваха, че убийството е било разрешено от това, което служители нарекоха "елементи“ на украинското правителство. В отговор на констатацията администрацията на Байдън лично смъмри украинците и ги предупреди да не предприемат подобни действия.
