Голям вой покрай идеята паметника на съветската армия да бъде махнат от Княжеската градина и преместен другаде. „Пренаписване на историята!“, „Поругателство на исторически факти!“, „Акт на безумие, на преиначаване на българската история“ и други драматични вопли.
БСП събира подписи в защита на паметника. Изтъква се, че в страната са издигнати над 130 паметника на загинали съветски войни, воювали за освобождението на България.
Целият този панаир е заради едно единствено нещо: БСП е на път да загуби един от символите на комунизма и връзката с онзи строй, при който тяхната партия управляваше 45 години по съветски модел.
Фактите говорят съвсем друго.
На 4 октомври 1949 г. министър-председателят Васил Коларов, комунистически деец, бивш генерален секретар на Коминтерна и приятел на Сталин предлага, а правителството приема решение за изработване на паметник на Съветската армия в София. Той не крие, че идеята за монумента е на „съветското ръководство“, което иска в България да се издигне символ на мощта на Съветския съюз. За сравнение: същият проект е предложен и на Югославия, но Белград категорично отказва да се съобрази с Москва.
Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г. Паметникът е открит през 1954 г., когато вече министър-председател и пръв партиен ръководител е Вълко Червенков. Самият Червенков е бил член на специалната наказателна група на БКП по извършване на терористични актове. Вербуван е от съветските тайни служби с агентурно име „Спартак“. Той обвинява първо Георги Димитров, а след това и Коларов в недалновидна политика и извършване на репресии. По заръка на Кремъл обаче самият той участва в елиминирането на комунистическия деец Трайчо Костов и организира лов на вещици в БКП, като от партията са изхвърлени над 100 000 членове!
На априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Тодор Живков нарича управлението на Червенков вредно и опасно за България. Обвинява го в сталинизъм и репресии.
Никой не е питал българските граждани дали са благодарни и за какво на Червената армия? За това, че е окупирала България?
Това в БСП и другите леви формации, които се гордеят, че са наследници на БКП, не го ли знаят? Откъде накъде приемат, че решенията на Коларов и Червенков, диктувани от Сталин и кликата му в Кремъл са правилни? Истината е, че точно те са опитали да пренапишат историята с издигането на монумента. Освен това, твърденията, че паметникът е в чест на загиналите съветски войни е лъжа! Загинали на територията на България няма.
Днес тези загрижени за историята, настоящето и бъдещето на нацията хора твърдят, че решението да има такъв паметник е правилно. Но то е взето от хора, навредили не само на държавата, но и на любимата им партия. Коларов – според редица документи от руските архиви, е изпълнявал безропотно заповедите на Сталин за чистки в редиците на Коминтерна. В тези репресии загиват или са изпратени в лагери хиляди дейци на комунистическите партии на Франция, Полша, Чехословакия, Югославия, Италия, Австрия, Финландия, Япония, Швейцария и пр. Коларов не е защитил дори български дейци, обвинени по доноси в предателство и служба на чужди разузнавания, макар да е знаел, че са невинни. Георги Димитров е този, който се е опитвал да спаси някои от тях и в някои случаи е успял. Но не и Коларов.
Червенков пък е агент на съветските служби и е действал като такъв дори, когато вече е бил български премиер!
Да се изтъкват днес техните решения като исторически и непогрешими, е най-малкото нелепо.
Да не забравяме също, че Георги Димитров пише в писмо молба до Сталин и Молотов (външен министър) две седмици след 9-ти септември 1944 г.: „… някои военнослужещи (червеноармейци – б. м. – Г. Ч.) в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже“. Описани са много неприятни неща, за които ревящите за съветския паметник кой знае защо мълчат.
Освен това въпросната окупация струва на българите 133 млрд лева или над 300 млн долара за издръжката на съветските части на наша територия.
В БСП и другите скърбящи за паметника не казват нищо и за факта, че самите те са махнали всички бюстове и паметници на Червенков, Сталин и Коларов, а на градовете Коларовград (1950-1965 г.) и Сталин (до 1956 г.) са върнати имената Шумен и Варна… Имало е защо, нали? Що не се ронят сълзи за тази "подмяна" на историята?
Крокодилските сълзи за паметника (в изграждането му наистина са участвали изтъкнати български архитекти, скулптори и художници) са нищо друго освен прокремълска пропаганда. Той не е символ на онази Русия, която вдъхва уважение и респект с постиженията си в полето на културата и науката през годините. Но не и да напомня с присъствието си за репресивните режими на КПСС, виновни за изтреблението на милиони съветски граждани. Включително и за войната, която води Москва днес срещу независима Украйна.
В желанието да се премести този паметник е заложено справедливо отношение към историята. България няма нужда от изкуствено дишане на комунистическо-съветския идеологически труп чрез преклонение пред паметник на чужда армия-окупатор. Имаме нужда от бъдеще без призрака на комунизма, който отдавна вече не броди из Европа…
Лидия Манова
