На всеки 8-и март се повдига въпросът за ролята на жената в обществото - за уменията й, за задачите й, за семейните й задължения, за ”женските” професии, за правата й и задълженията й.
От малко повече от 100 години все повече се говори за правата й извън вековните й ангажименти около семейното огнище.
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът 8-и март постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
Каквото и да си говорим, обаче, въпреки размитите под натиска на ЛГБТ активистите понятия "мъж" и "жена", светът продължава да бъде "мъжки", дори думата "свят" е от мъжки род, поне засега.
В този мъжки свят жената има своите признати или полупризнати постижения. Дори бегла справка в енциклопедиите и справочниците показва, че жените имат изключителен принос в развитието на света - в науката, техниката, бита.
И със сигурност дори не се замисляме, когато пием бира, включваме чистачките на автомобилите си или отваряме хладилника, че те са открития на жените.
Да си припомним някои от нещата, които са плод на знанията, уменията и откривателството на жените:
Бирата - Съществуват доказателства, че още преди 7000 години в Древна Месопотамия и Шумерия умението на жените да варят бира е ценено толкова много, че само те са имали право да го правят, както и да имат заведения за пиене.
Плоското дъно на хартиената торбичка е измислено от Маргарет Найт, която е работила във фабрика за хартиени торбички. Тя се досеща, че би било много по-удобно и лесно, ако дъното на торбичката е плоско. Тя създава машина, която сгъва торбичките така, както ги познаваме ние. Мъж на име Чарлз Анон обаче краде идеята и патентова същото изобретение.
Найт започва дело срещу мъжа и въпреки обидния му довод: "една жена не би могла да измисли подобно нещо", изобретателката успява да спечели делото. Тя получава патент за откритието си през 1871 г.
Съдомиялната машина е изобретена от Джоузефин Кохрейн през 1886 г. Светската дама се заела с тази задача, след като й омръзнало прислужниците й да чупят скъпия порцелан.Tя пaтeнтoвa миялната, a cлeд тoвa зaпoчвa дa я пpeдлaгa нa pecтopaнти и xoтeли. Πo-ĸъcнo Koĸpeйн cъздaвa ĸoмпaния зa пpoизвoдcтвoтo нa миялни мaшини, ĸoятo ĸpъщaвa КіtсhеnАіd.
Външната пожарна стълба за сградите е изобретена от Ана Конъли през 1897 г.
Машината за почистване на улици те изобретение Флоранс Парпарт. Патентовала е изобретението си през 1900 година.
Играта "Монополи" е измислена от Елизабет Маги през 1903 г. Целта й била да покаже колко е лошо да се заграбва земя.
Чистачките на предното стъкло на автомобилите са изобретение на Мери Андерсън. Без тях не можем и да си представим какво бихме правили в дъждовно време и как би изглеждала днешната автомобилна индустрия без тях.
Мери Андерсън измисля чистачките и ги скицира, след като забелязва как се мъчи шофьорът й в дъждовно време. Той трябвало да слиза от колата и да почиства стъклото с кърпичка. Жената получава патент за откритието си през 1905 година, но нито една автомобилна компания не се съгласява да я реализира. След изтичането му, производителите започват да използват идеята на Андерсън и я реализират. Тя никога не получава компенсация за труда си.
Разделителната линия на шосетата е измислена и за пръв път приложена в началото на XX век от съпругата на американския автомобилен производител Хенри Форд, Клара Брайънт Форд, която също е управлявала автомобил.
Идеята й хрумва, след като се установява, че на един пътен участък концентрацията на катастрофи е особено голяма. Хрумва й идеята да разделя пътя на две - по една лента за движение в една посока. Предложението й обаче е погледнато с насмешка и тя купува няколко галона бяла боя и сама нанася първата разделителна линия.
След като се установило, че точно в този участък катастрофите са намалели драстично, в САЩ се приема закон, с който шосетата се разделят с бяла ивица - по едно платно за движение във всяка посока. По-късно това правило се прилага и в Европа.
Сутиенът, който днешно време е задължителна част от облеклото на почти всяка жена, е изобретен от Карис Кросби в началото на 20 в. Изобретателката била на едва 19-годишна и тесните корсети я мъчили ежедневно. Един ден тя се ядосала и казала на прислужницата си да й донесе копринени носни кърпички, корда, ленти, игла и конец.
Набързо жената успяла да създаде дизайн, по който днешно време се правят всички сутиени. През 1914 г. Кросби получава патент за дизайна си и основава фирма за така наречените тогава "backless brassiere". По-късно й се наложило да продаде компания си за едва 1500 $ на “Warner Brothers Corset Company", които заличават името на изобретателката от историята.
Електрическият хладилник също е измислен от Флоранс Парпарт, която малко преди това е патентовала машината за почистване на улици. Рождената година на хладилника е 1914-а.
Бисквитите с парченца шоколад дължим на Рут Уейкфийлд. През 1930 г. тя почти била направила тестото си за бисквити, когато се сетила, че няма какао. Затова натрошила един шоколад с надеждата, че той ще се разтопи и ще се смеси с тестото. Така се получили любимите на толкова много хора бисквити.
Отоплението със слънчева енергия дължим на д-р Мария Телкес. Тя разработва първата такава система за домашно отопление през 40-те години на XX век в Масачузетския технологичен институт заедно с още една жена - с архитект Елинор Реймънд.
Компютърният софтуер е изобретен от Грейс Хопър. Тя става лауреат и на първата награда "Мъж на годината в информатиката". Д-р Грейс Мъри Хопър изобретява програмата COBOL през 50-те години на миналия век.
Двойната спирала на ДНК, едно от най-големите открития в генетиката, за пръв път е заснета от Розалин Франклин. Тази снимка е използвана по-късно от Джеймс Уотсън и Франсис Крик. Те печелят Нобелова награда за "откритието" си, като използват за доказателство в изследването си снимката, направена от Розалин .
Розалин Франклин я показва за пръв път на своя лекция през 1951 г, където присъства и Уотсън. Две години по-късно той и Франсис Крик публикуват проучването си и получават всички адмирации за доказана си теория, онагледена чрез снимката на Розалин Франклин.
Памперсите са откритие на Марион Донован, но тя не я патентова, тъй като изглеждала неперспективна. 5 години по-късно, през 1955 г. патентът е факт, но авторът е Виктор Милс. През 1960-а с негова помощ "Проктър и Гембъл" пускат на американския пазар първия памперс, а в началото на 70-те еднократната пелена стъпва и в Европа.
Кевларът, материалът за бронираните жилетки, е създаден от Стефани Куолек, докато изследва химически съединения за компанията "Дюпонт". Тя получава патент през 1966 г.
Разделянето на ядрото на уран, което в основата на атомното оръжие, е дело на Лиза Мейтнър (1878-1968). В следствие на разделянето тя прави заключението, че такава верижна реакция е способна да предизвика огромно освобождаване на енергия. Мейтгнър работи с партньора си Ото Хан.
Двамата заедно откриват, че при разбиването на атомни ядра се освобождава голямо количество енергия. Мейтнър е тази, която успява да напише теоретично доказателство за причината и начина на реакцията.
Въпреки че тя е позната като "майката на ядрената бомба" и трудът й е неоспорим, Ото Хан е единственият носител на Нобелова награда за тяхното откритие.
Лекарства срещу левкемията са откритие на Гepтpyд Eлиън.
Зaeднo c ĸoлeгaтa cи Джopдж Xитчингc paзpaбoтвa нoв мeтoд във фapмaциятa, ĸoйтo вoди дo peвoлюция в пpoизвoдcтвoтo нa мeдиĸaмeнти.
Блaгoдapeниe нa нeгo ce paзpaбoтвaт пъpвитe eфeĸтивни лeĸapcтвa пpoтив левкемия и дpyги пoдoбни зaбoлявaния. Caмaтa Eлиън oтĸpивa т.нap. aзaтoипpин - имyнocyпpecop, ĸoйтo пoмaгa нa xopaтa cъc cлaбa имyннa cиcтeмa дa ce пpaвят тpaнcплaтнaции.
"Heвидимoтo" cтъĸлo е откритие на д-p Kaтepин Бъp Блoдгeт, която пpaви paзлични вaжни oтĸpития в oблacттa нa xимиятa и cъздaвa нepeфлeĸтиpaщoтo, пoзнaтo oщe ĸaтo "нeвидимo" cтъĸлo. Тя e пъpвaтa жeнa, диплoмиpaлa ce ĸaтo физиĸ в Keймбpиджĸия yнивepcитeт.
Медицинската спринцовка, която може да се използва с една ръка, е дело на Летиша Гиър.
Безжичните мрежи са плод на откритието на холивудската звезда Хеди Ламар, която работи заедно с композитора Джордж Антхайл и иска да се "прескачат честоти" в музиката.
Това е идеята, която е в основата на днешните безжични мрежи. Точно по време на Втората световна война, Ламар успяла да измисли концепция, чиято цел била да се предотврати подслушване.
обаче не приема на сериозно идеята й. Ламар получава патент за откритието си, но американските военни служби го скриват. По-късно започват да работят тайно по концепцията на звездата и тя не получава никакви заслуги за идеята си. През 2000 г. обаче Ламар получава награда за откритието си, защото патентът е намерен.
"Прескачането на честоти" е в основата на съвременните технологии като Wi-Fi, Bluetooth, GPS. Тези нововъведения не генерират приходи за актрисата, но нито цент не е отишъл при Хеди Ламар.
Ето и още някои открития, които никога не сте и предполагали, че са дело на жени:
- първата комета - Мария Мичел (1847 г.);
- общите еволюционни корени на човека с маймуната - Джейн Гудул (1964 г.);
- перископът - Сара Метер (1845 г.);
- ауспухът за колата - Ел Долорес Джоунс (1917 г.);
- коректор за отпечатъци - Бети Греъм (1956) и много други.
Това са само малка част от откритията и нововъведенията на жените, на които мястото им определено не е само до печката, с бебе на ръце.
Източник "Фокус"
