В България съществува усещането за голямо равенство между половете в кариерното развитие, но данните показват, че има нужда от засилени действия в тази сфера, за да се достигнат средните нива за ЕС. Във всички обществени групи продължават практиките да се налага на младите момичета мнението, че те са на първо място отговорни за дома, а не за своето развитие.
Това коментира Гергана Иванова, член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България, основател и управляващ партньор в комуникационна група The Smarts по Блумбърг.
"Темата за равнопоставеност, включване и разнообразие става много важна за всички бизнеси в страната... В България живеем с мисълта, че заради социалистическото ни минало сме доста равнопоставени между мъжете и жените. Изследване преди години показва, че това не е съвсем така - едва 10% от компаниите в България са ръководени от жена-мениджър. Това е много повече от Германия (5%), но сме под средното ниво на ЕС за участие на жени в бордовете на компании. Въпреки нашето самочувствие и себеусещане, че нещата са доста позитивни, има много, много още какво да работим."
Ако все пак в България се полагат все повече усилия и наистина има възможности за една жена да постигне висока позиция, по-големият проблем е на битово ниво, каза Иванова.
"Доста женски амбиции и мечти умират на битово ниво. Нашето доста патриархално общество с доста стереотипи не че забранява, но не дава път на момичетата да растат и да правят това, което наистина искат в живота, и им налага ролята на жени, които на първо място трябва да се грижат за семейството."
Този стереотип не е изолирано явление в определени социални групи или населени места. Иванова цитира изследване на "Евростат", показващо че 80% от българите смятат, че жените са по-склонни да взимат емоционални решения. "Подсъзнателно това означава, че хората смятат, че жените не са толкова пригодни за заемане на високи постове, тъй като емоционалното решение предполага нестабилност и нерешителност. Този процент е доста по-нисък в Европа".
Съветът на жените в бизнеса в България навършва десет години през 2023 г., като е развивал различни проекти за засилване на равнопоставеността между половете и между малцинствените групи, разказа Иванова. През 2022 г. са били учредени първите награди за включване и равнопоставеност в България, а заедно със СУ "Св. Климент Охридски" се провежда и академия за повишаване на културата и познаването на темата.
Професионални сфери като рекламата и комуникацията, в които са въвлечени повече жени, са добър пример за бизнеса за ползите от включване на по-разнообразни групи с различна сексуална ориентация или от различни малцинства, каза Иванова.
"Показваме как точно това разнообразие в екипите дава повече поле за изява и креативност. А ние сме в сферата и века на креативността и тя ще бъде все по-важна и все по-наложителна, още повече с (навлизането на) роботите".
Не трябва да се търси равнопоставеност 50/50 във всички сфери на всяка цена, смята Иванова, но феминизирането на някои сектори като образованието или медицинските грижи създава други социални неравенства чрез по-ниското си заплащане, получавано от жени.
"Така на средно ниво жените са все още по-ниско платени с около 12% и това не идва само от това, че за една и съща позиция се плаща различно на мъже и на жени, което също го има като проблем".
В коментар за директивата на ЕС за квотен принцип за участието на мъже и жени в бордовете на компании, Иванова каза, че това е добър начин да се стартира промяна.
"Бизнесът би спечелил от това повече жени да бъдат в управлението... Ако погледнете компаниите, управлявани от дами в България, ще видите една зависимост на много успешни компании, които дават значителна част от БВП на страната. От друга страна, тези дами съзнават много ясно, че трябва да върнат на това общество".
