Преди 80 години българи с различни професии и политически виждания се обединиха, за да спасят своите еврейски сънародници. Този акт показа човещината и хуманността на българите по време на най-жестоката война в човешката история. Трябва да отдадем заслуженото на нашите достойни предци.
Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава специалността „Хебраистика“.
„Не можем да говорим никога за целия народ, защото в един народ винаги има различни хора, различни кръгове. Можем да говорим за поведение на по-голямата част от българския народ, защото българският народ, в по-голямата си част, е Спасителят на българските евреи“, заяви доц. Маринова-Христиди във връзка със събитията от март 1943 г., когато българите не допускат изпращането на своите еврейски съграждани в лагерите на смъртта в хитлеристка Германия.
Тя подчерта, че тук не става дума за еднократен акт.
„Говорим за продължително поведение, в течение на повече от три години, в което голямата част от българския народ, независимо дали става дума за хора, заемащи някакви позиции, или хора, които са свързани с евреите, или най-обикновените български граждани, са показали едно поведение на съпричастност към еврейските сънародници.
Това поведение дава алиби на депутатите от опозицията в Народното събрание, на Българската православна църква, на някои от ръководителите на българската държава тогава да вземат решения, които в крайна сметка ще доведат до спасението на тази общност“, отбеляза доц. Христиди.
В същото време не можем и да приватизираме спасението.
„Не можем да направим изчерпателен списък на спасителите и не е необходимо да го направим – ние имаме както „знайните“ спасители, тези имена, които непрекъснато повтаряме, така имаме и много „незнайни“, каза историкът.
Според нея трябва да има Пантеон на праведниците, тоест на незабравените и непознатите лица на спасението, тъй като в архивите откриваме все нови и нови свидетелства за това как обикновени граждани, чиито имена ние не знаем, или не са широко известни, са помагали конкретно, защитавали са и са заемали достойна позиция.
„Сред спасителите на първо място трябва да откроим Българската православна църква. Тя е единствената православна църква в Европа като институция, а не като индивидуални актове, която от самото начало на преследванията срещу евреите, започнали със Закона за защита на нацията, и се стигне до самия край на войната, заема една изключително достойна публична позиция.
Тя е документирана и в протоколите на Светия синод и в много от действията на нейните духовни водачи – митрополитите Стефан и Кирил, което наистина е европейско изключение и дава повод за много гордост и уважение към БПЦ“, заяви доц. Христиди.
На следващо място са Димитър Пешев и 43 депутати, които подписват подписката срещу депортацията, както и редица други професионални съюзи на адвокати, лекари, много интелектуалци, писатели и политици от целия политически спектър.
„За първи път в българската история виждаме хора, които са от крайно левия до крайно десния политически спектър, които нямат нищо общо помежду си, и се разминават по всички останали теми, обединени в защита на еврейските ни сънародници.
Има много други, които можем да споменем, но основно става дума за поведение – дългосрочно поведение, много години, на по-голямата част от българското общество, което не прояви лошото отношение към своите сънародници, а напротив направи всичко възможно да облекчи техните страдания“, заяви историкът.
Сред професионалните организации, които заемат достойна позиция, особено се откроява Съюзът на юристите.
„Говорим не само за адвокатите, които безспорно имат много голяма документирана заслуга с тяхното писмо срещу Закона за защита на нацията. Като представители на свободните професии те могат да изкажат по-независимо мнение. Останалата част от юридическата гилдия – съдиите, прокурорите, магистратите – са държавни служители, те трябва да служат на държавата и на закона, дори той да е несправедлив“, заяви доц. Христиди и отбеляза, че всъщност точно тук се проличава професионалното и достойно поведение на по-голямата част от юридическата гилдия.
„Позицията на българските съдии, прокурори, следователи е много сложна, защото те трябва да служат на държавата. От друга страна те служат на съвестта си, и точно тук е моментът да отбележим по какъв начин те са помагали.
Българската юридическа гилдия никога не е била кръволошка, тя има дълга история в защита на онеправданите в България, която започва много преди Втората световна война, но тя показа това свое поведение, и по време на Втората световна война и на анти-еврейското законодателство именно чрез прилагането на закона.
Законът не е прилаган в цялата му тежест, или поне е бил прилаган по начин, в който е бил по-гъвкав, донякъде с професионална хитрост. Това да бъдеш евреин не е било утежняващо обстоятелство в очите на българските юристи“, отбеляза историкът.
