Това е решен въпрос още през 1993 г. и това, че непрестанно се връщаме към него е една стратегия решението да не се изпълни. През 1993 г. Столичният общински съвет взима това решение по следната причина - този паметник има най-малко две послания. Едното е свързано, разбира се, със Съветската армия, която участва във войната и има огромен принос за победата над фашизма. Така започна коментара на медийния експерт Георги Лозанов
А другото послание, което е по-силно, е, че съветската армия заедно със себе си носи един съветски режим, който хич не е по-добър от фашисткия.
Навремето д-р Жельо Желев бе описал в книгата си "Фашизмът", че той е абсолютна аналогия на комунизма и обратното. Така че фактически ако кажем, че съветската армия ни е освободила от нещо, трябва непременно да кажем заедно с това, че тя на окупационен принцип ни вкара в един тоталитарен режим, в който нямаше партии. Тук много се говори за памет, а хората помнят, ли че в продължение на 45 години имаше една единствена партия. Общество, в което не можеш да пътуваш, не можеш да даваш мнение, има само идеологически правилник. Общество, което си изби интелигенцията и елита със започването. Всичко това символизира този паметник. И това не може да бъде в центъра на София",каза още той по Би Ти Ви.
"Това решение е взето през 1993 г. и оттогава започват всякакви ходове и игри то да не се реализира, с прякото участие на руското посолство и на руската дипломация. И сега, което е чудно в някакъв смисъл, за втори път съветът взима същото решение 30 години по-късно. Съвсем друг състав, който изрази волята на софиянци, които са избрали този СОС, както и онзи, че този паметник не трябва да се събори, а да не е на това място", категоричен бе Лозанов.
