Отбелязваме 80 г. от спасяването на българските евреи. В 11 ч. пред Паметника на спасението, намиращ се между Народното събрание и Националната художествена академия с цветя ще бъде почетена паметта на българите, опълчили се на депортацията на евреи в нацистките лагери на смъртта.
В София ще се проведе и шествие под надслов “Поход на толерантността и мъдростта”, организиран от Организацията на евреите в България "Шалом" и Столичната община.
Ще бъдат положени цветя и в памет на 11 343 евреи депортирани от администрираните от Царство България територии на Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот.
Депортацията на българските евреи в концлагерите на нацистите по време на Втората световна война е спряна, благодарение на силна обществена реакция. Основни действащи лица са представители на Българската православна църква, депутати и граждани, подписали писмото на тогавашния зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев и премиера Богдан Филов.
Още преди влизането на Царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за защита на нацията, съгласно който са ограничени гражданските права на евреите. Обявяването на закона предизвиква протеста на редица професионални организации, политици, духовници. Някои фашистки организации и определени бизнес съсловия обаче го подкрепят.
Повече от 1/3 от разпоредбите на закона са насочени изрично срещу евреите. Потомци разказват, че правата им са били изключително ограничени - на евреите е било позволено да излизат навън само по 2 часа дневно. Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход.
За изпълнението на закона е създадено Комисарство по еврейските въпроси.
След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристка Германия на 1 март, продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход.
През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия, които тогава са територии на българското управление. 11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско управление през 1941 г., са депортирани в Треблинка, където почти всички са убити.
От депортираните оцеляват 12 души.
Изтичане на информация относно плановете за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост срещу депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите спасява от вероятна гибел близо 50 000 евреи, жители на България от преди влизането на страната в Тристранния пакт.
Един от хората с най-голям принос за предотвратяването на депортацията на евреи е Димитър Пешев.
