Китайска мъдрост гласи: „Умният човек може смело да поправи своите грешки, глупавият не смее дори да признае своите недостатъци. Орелът може да кълве отровната змия, враната не смее дори да обиди змийчето”.
Китайците са мъдър народ. Българите – не. Ние сме търпелив, което вече е синоним на глупав.
Търчилъжльовците Румен Петков и Богдан Николов ни скачат по главите вече няколко години с абсурдните си теории за строеж на писта за Формула 1. Ние ги слушаме, забавляваме се и ползваме лакърдиите им като мезе за ракията по икиндия. С което ги поощряваме по вреден за нацията начин. Очевидно е, че двамата Остапбендеровци искат да захлебят покрай богати, но наивни инвеститори. За целта упорито наричат безумните си брътвежи "проект". Хвала на колегите от в. „Сега”, които разкриха безпрецедентната дори за нашата страна глупотевина, предизвикала международен скандал. Втори път хвала на „Сега”, който с екип, три пъти по-малък от „сериозните грандове”, вместо да се мазни и сервилничи на властта, се разрови в смърдящите на отходни води ламтежи на тарикатите Петков и Николов, към които с пълна газ се присъединиха министър Трайчо фон Трайков (така му викали някои колеги заради австрийската му връзка с ТВН) и арх. Петър Диков, главен архитект на столицата. Трупата успя да въвлече в нелепите си стремления дори Бойко Борисов, който онзи ден по бТВ се опита да ни убеждава колко хубаво ще е в Доброславци да бръмчат болиди. Вярно, без особен ентусиазъм, но все пак.
Трайчо фон Трайков пък по Нова тв се дразнеше на Вито Саръиванов, който се опитваше да го върне към реалностите в тази обрулена държава. Не, Трайчо бе набрал скорост и апелираше да имаме големи мечти, за да ни споходят и големи инвестиции. Толкова се беше разпалил, че по едно време заприлича досущ на ония агитатори след Девети септември, които рекламирали под път и над път съветската власт и колхозите...
В крайна сметка всичко си дойде на мястото. Набедената за инвеститор в проекта фирма Emirates Associated Business Group (ЕАBG) обяви, че няма никакво намерение да влага пари в подобно начинание и е толкова разочарована от изопачаването на информацията от страна на българските власти, че няма да инвестира изобщо в България.
От „Сега” направили запитване до въпросната фирма и получили "безпрецедентно остър отговор", в който изпълнителният директор Раид Абу Худра заявява, че фирмата никога не се е сблъсквала с подобен непрофесионализъм (в някои страни след подобна оценка министри налапват пищова) и ще направи необходимото да предупреди партньорите си да не инвестират в България.
"EABG бе поканена чрез посредник от офиса на министър-председателя да обсъдим възможността за участие в проекта за "Формула 1".
Оставяме настрана вопиющото невежество и неуважение, проявено от българска страна, наричайки фирмата държавна и представяйки ръководителя й за шейх, какъвто той не е. Боляринът Трайчо фон Трайков (що пък да не е болярин, щом други са "шейхове" и "принцове") дори обяви, че е „подписал споразмение за икономическо сътрудничество с шейха на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки”. Изречение, съизмеримо единствено с написаното от Илф и Петров: „Остап сънуваше вулкана Фуджияма, началника на обединение "Маслодобив" и Тарас Булба да продава картички с изгледи от Днепрострой.” Крайно време е Трайчо да се събуди.
Последните му изяви само затвърдиха мнението, че лети на вълшебно килимче и не поглежда надолу, за да не му се завие свят, а и сигурно му се гади от турболенцията и недотам омайната родна гледка. А Трайчо е по възвишените неща. Той е българският вариант на приказката за Маруф обущаря, който от беден човек стигнал до везир, а когато султана умрял – седнал на трона. Така и фон Трайков тръгва от нищото, мина през ЕВН и накрая стана министър. Но като знаем, че Трайчо е по мащабните мечти, може в бъдеще да очакваме... Макар че едва ли, защото и султана ни е с голеееми мечти.
За Румен Петков и Богдан Николов думите са безсилни. Вече е невъзможно да бъдат коментирани. Не и с литературни форми.
И ако премиерът Борисов няма власт да напъди от общественото полезрение двамата плевенски комбинатори, то може да спести на държавата бъдещи унижения като я отърве от министър Трайков. И това вече не е въпрос на желание, компромис или втори шанс, а на държавност.
Севт ІІІ,
Тракийски цар
P.S. По мое време също имаше инициативни хора. Едни наши тракийчета от Сторгозия веднъж дойдоха в двореца и клечаха три дни пред крепостните стени, докато не склоних да ги приема. „Царю, - започнаха те направо. Ти си най-великият, богоизбраният, ти си самият Бог, даже повече от Бог!” Прекъснах ги да карат по същество, макар встъпителните им думи да ми се сториха справедливи и правдиви. „Имаме проект, който ще затъмни славата на Атина с нейните олимпийски игри и на Рим с гладиаторските битки. Ще направим тук такава гранде олимпиада, че боговете ще ахнат.” „И по какви спортове, момчета, защото траките не сме известни като големи атлети. Патриотично ще е в някои дисциплини да извоюваме златните медали”, - държавнически вметнах аз. „Царю, за всичко сме помислили. Ще въведем в олимпийската програма няколко нови спорта, по които никой не може да ни бие. Вече сме създали съответни федерации, намерили сме и спонсори, от няколко халифата са обещали...” „Добре, добре, кажете спортовете, че имам и друга царска работа”, подканих ги стратегически аз. „Надлъгване, надпръдване, пикаене във фонтан и надпиване. Тракийски четирибой!”. Останах без дъх. Какви таланти е раждала, ражда и досега, тракийската земя юнашка! Същата нощ сънувах как награждавам олимпийски шампиони в някаква нова многофункционална зала, фанфари свиреха, флагове се издигаха, а народът викаше „Слава, слава” и ме носеше на ръце... Чуден сън беше.
Така и нищо не стана с олимпиадата, защото нямахме толкова злато, пък и спонсорите се изпокриха, но по-важното бе, че в нацията имаше дух, стремление и големи мечти. В това отношение много големи народи могат да ни завидят.
