Интервюто, което Цветомир Милошов даде специално за Фрог от Испания, е в особено празничен момент за всички във Валенсия и околностите, защото там в момента отбелязват най-големия и най-пищен местен празник Фаяс. Навярно повечето от читателите са наясно с традицията и дори са посещавали града именно по това време на годината, защото безсъмнение празненствата са толкова зрелищни, че привличат любопитни хора от Испания, Европа и цял свят.
Цветомир Милошов е роден през 1990г. в София. По образование е културолог, а по душа е екскурзовод и пътешественик. Той носи смело сърце и откривателски дух. Работил e като учител и журналист в БНР. Бил е уредник в музея „Димитър Пешев“ в Кюстендил. Сега живее във Валенсия, Испания, от където ни разказва за чудния празник на огъня Фаяс.
Ексклузивно за българските читатели Цветомир Милошов предостави снимки от личния си архив. Те са фоторепортаж от празника Фаяс във Валенсия, Испания. Кадрите са богати и пищни. Пресъздават настроението и сплотеността на различните общности. По това време на годината жителите затварят улиците за празника и се веселят заедно.
Една от затворените улици в община Мислата във Валенсия. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Какви са Вишите наблюдения от пищния и богат карнавал Фаяс, който сега се провежда във Валенсия?
Фаяс е карнавал, по време на който, Валенсия се превръща в едно голямо изложбено пространство. Из целия град се поставят големи дървени фигури, които на 19-ти март всяка година се изгарят ритуално. Това е и кулминацията на празненствата, които днес се отбелязват традиционно с огромно пиротехническо шоу на централния площад. През седмицата, предхождаща тази дата, се организират и множество културни и развлекателни събития. Името Фаяс произлиза от думата, означаваща „огън“. Но 19-ти март не е случайно избрана дата. Това е денят, в който се отбелязва паметта на Св. Йосиф - съпругът на Св. Богородица.
Затворени улици по случай отбелязването на Фаяс. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Събиране на различни общности, които празнуват заедно Фаяс. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Как във Валенсия отбелязват паметта на св. Йосиф?
През Средновековието той е избран за светец-патарон и покровител на дърводелската гилдия/еснаф. Именно майсторите дърводелци полагат началото на съвременното отбелязване на празника, тъй като първоначално от всяка дърводелска работилница са правили фигура от неизползвания през изминалата година дървен материал.
В деня на св. Йосиф тези фигури се изгарят ритуално и така се бележи началото на новата слънчева година, със светското название пролетно слънцестоене/равноденствие, което науката е изчислила, че се случва на следващия ден - 20-ти март.
Част от празничното настоение. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Eуфория и цветове по улиците на Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Като че ли днес все по-малко това съсловие може да бъде открито?
В днешния (пост)индустриален свят дърводелско съсловие липсва. Но пък процесите на индустриализация са "демократизирали" празника и така от строго съсловен през Средновековието, в по-ново време той е по-скоро поместен/квартален. Днес във всеки квартал на Валенсия съществуват по няколко работилници, които изработват въпросните дървени фигури в продължение на цяла година. Разбира се, има и своеобразна надпревара в изработването на фигурите. Те биват оценявани по различни критерии от специална комисия, а на работилниците, създали отличените фигури се дава специален плакет.
Малката Фая. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Монтирането на малката Фая. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
С взаимни усилия малката Фая се транспортира. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Укрепване на малката Фая. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Радостта на хората от монтирането на на малката Фая. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Възможно ли е в Испания човек да бъде член на няколко от двата типа микрообщности - модерни и традиционни, без това да му носи раздвоение и вътрешен конфликт?
Искам да обърна повече внимание върху работилниците. защото тези малки общности остават скрити за очите на посетителите, тъй като те са взрели поглед в причудливите резултати. Работилниците се състоят от група хора, най-често съседи и/или приятели, които се събират редовно - няколко пъти в месеца, основна в края на работната седмица, в продължение на цялата година. Тези работилници са нещо като социални клубове, защото освен да изработват дървените фигури, хората там се социализират - празнуват заедно рождени дни, отбелязват местни и национални празници, събират дарения, обсъждат различни въпроси, участват в различни доброволчески инициативи. Събира се и членски внос, който за всяка Фая/работилница/общност е различна.
Хора, които са част от местната общност на Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Дете и баща, които празнуват Фаяс. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Какви са Вашите впечатления от тези работилници?
Тази, от която аз имам наблюдения е малка - само 180-190 човека членуват. Иима и с по 4000-5000 члена. Членският внос е от около 320 евро на година. Събраните средства формират вид общ бюджет. Основната задача е да се набавят материали за построяването на нова фигура, но освен това с тези пари се правят общи вечери, дарения, понякога се организират и екскурзии. В седмицата преди 19-ти март всяка Фая организира своя собствена шоу-програма, с която "откриват" построената от тях фигура. Това става като се затваря цяла улица от квартала, готвят се традиционни ястия, най-вече паеля и има различни забавления - игри, танци, пиротехника.
Жители от Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Събиране на хората от Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Празникът предлага разнообразни забавления за различни възрасти. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
В квартала, в който живея, се казва Мислата. По големина и като социална структура много прилича на софийската „Надежда“. Тук има поне седем подобни общности, които се веселят на дълги маси заедно цяла седмица. И така е в целия град.
Празненствата се провеждат в целия квартал. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Специално изградена сцена за празника. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Подготовка за общото събиране. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
От 21ч. местно време вечерят децата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
От 22ч. местно време вечерят големите. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Какво е най-откроимото за испанското общество?
Същественото и характерното за испанското общество е, че то е добре функциониращо. Включва успешно другите/чужденците в него. Това се дължи на интензивните междучовешки контакти, които се случват на нивото на подобни микро общности като Фаите/работилниците. Това за мен е особено вдъхновяващо, тъй като аз идвам от общество, което е минало през сходни процеси през втората половина 20. век като испанското. Имам предвид бързата, масова и почти насилствена урбанизация на населението и индустриализация на икономиката по време на два различни, но все пак сходни в своята тоталитарност режими в двете държави.
Всички членове на обществото са добре интегрирани. За това то функционира пълноценно. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Съседи, които празнуват Фаяс. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Хора от различни възрасти се забавляват и общуват. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Днес във Валенсия, в неговите по-близки и по-отдалечени квартали, живеят около 1.600 000 души, което е сходно с населението на град като София. Съществената разлика идва от там, че тези 1.600 000 души живеят на територията на цели 45 общини. Квартала, в който живея, се казва Мислата. Намира се едва на четири метростанции разстояние от централната част на Валенсия. До главния площад се стига пеша за 30 минути в парка, изграден в старото корито на река Турия, или на 10 минути с колело. На 5 минути пешеходно разстояние в противоположната посока се намира западна дъга на околовръстния път на Валенсия. И въпреки цялата тази инфрастуктурна и вписаност към Валенсия, в административен план Мислата е отделна община.
Част от квартал Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Част от улиците на Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Изглед от Мислата. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Как функционира Мислата?
Както всяка друга община и Мислата има собствен кмет и зам.-кметове, а също и Общинснки съвет, съставен от 21 души. Последното е особено важно, тъй като Общинския съвет е органа, който взима решенията, а кметът и неговия екип са хората, които трябва да изпълнят гласуваните от съвета решения. Те са 21 души. Мнозинство от 12 взима решенията за това как да се управлява квартала-община или по-просто казано как и за какво да се разходват парите от бюджета. Населението на Мислата е 44 282 човека. Бюджетът е 38.728 млн. евро. От тях за тази година са изразходени са 38.658 млн. евро. За сравнение населението на район „Надежда“ е 77 000 души. „Надежда“ няма собствен бюджет.
Сградата на Общинския съвет във Валенсия. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Залата на Общинския съвет във Валенсия. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Тържественост и красота от Залата на Общинския съвет във Валенсия. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Ключово е, че освен годишен бюджет, който се формира от местни данъци и такси, всяка община има възможност да усвоява и средства от европейските фондове. А това, както знаем добре в България са един много важен поток от пари. Представете си как някогашната Връбница, сегашна „Надежда“ има собствено политическо ръководство, собствен бюджет и разполага с пари от ЕС и по свое усмотрение ги разходва. Представете си също така, че „Надежда“ може сама да решава кой да събира отпадъците ѝ - Вълка или Петела, Черепа или Кокала. Или пък да е общинско предприятие... Представете си, че има 21 човека и кметски екип, които от деца са част от някоя квартална работилница на дървени фигури и всяка година са пили и яли на една маса с другите 500 или 5000 члена на тази работилница.... И така са още 43 други квартала-общини.
Възможно ли е и в България да бъде постигнато такъв вид управление? За огромно съжаление София не функционира по такъв начин
Уви в София не е така, а и изглежда, че никой не иска да е така или не знае как да стане така - демократично. Ама не фасадно, а истински. За сравнение в цяла София има един-единствен общински съвет. Той се състои от 61 човека. Иначе казано кметът и неговия екип трябва да изпълняват решенията на 32 души мнозинство. А всички 1 400 000 граждани с постоянен адрес в града и околностите му да ги търпят и да живеят някак си с тях...
В този ред на мисли, президента Румен Радев все още не е издал указ за съставянето на община Обзор, която да е отделна от Несебър, въпреки че гражданите там проведоха законен референдум по този въпрос. И решиха, че искат да се самоуправляват, но уви, не им дават.... А в София една районна кметица, чиито правомощия са силно ограничени, беше арестувана с пранги на краката и държана месеци наред в ареста...
Разкажете ни за Вашата преподавателска дейност, която е свързана с обществените процеси?
В България имах възможността да преподавам предмета Гражданско образование на учениците от гимназия "Христо Ботев" с. Горна Малина, софийско. Това е нов предмет. Той се преподава в 11-ти и 12-ти клас едва по един учебен час или 40 минути седмично. В него се изучава в детайли как работят отделните власти - Законодателна, Изпълнителна и Съдебна. От фундаментално значение за демокрацията е те да са разделени и независими една от друга. Обяснява се как функционира правовата държава, Европейският съюз и прочие жизненоважни от гледна точка на делничния бит аспекти.
Една от темите беше посветена на местното самоуправление. Урокът беше интересен и е важен за учениците от гледна точка на факта, че Горна Малина е община, която включва няколко села, но има общ бюджет и най-важното - в полето на управление на общината попадат всички социални политики. Образователните институции са: детски градини и училища са общински, здравните институции като болници и ДКЦ-та могат да бъдат общински, институциите за социална подкрепа като помощи са общински. Водопреносната мрежа е общинска, земеделските земи са общински, градския транспорт и сметосъбирането също. Дори погребалните места са общински. Въобще общинската политика е тази, която най-пряко влияе върху ежедневния живот на гражданина, а пък неговия глас има най-голяма тежест именно на местни избори. Така е в целия Европейски съюз, а политиката за това е описана подробно в Европейската харта за местно самоуправление.
Несъмнено разказът на Цветомир Милошов от Испания ни зареди с оптимизъм и ведрост. Отдавна имахме нужда от това. Съвсем ясно откроимо е, че средата там е приятелски настроена, защото има уважение към ближния, спазване на добрия тон и установения ред. За съжаление в България все повече е откроима тази тенденция на разединение, която се задълбочава със страшна сила. Дълбае все по-големи пропасти в обществото ни. Противопоставя ни едни срещу други, защото законността е перманентно нарушена, а липсата на адекватно правораздаване за извършените престъпления, обуславя чувството за безнаказаност. Избирателното правосъдие се превърна в синоним на „купената държава“.
Издигат се стени помежду ни с популистки аргументи от типа на „за“ и „против“, с които елементарни политици постигат единствено материалните си цели. За такъв тип меркантилни хора винаги ще е по-добре обществото да бъде разединено, а не обединено, защото по-бързо и безпроблемно постигат целите си. Те имат интерес от слабо, а не силно и единно общество. За това толкова често пред очите ни се разиграват евтини сценарии, които постигат безпроблемно целта си. Не се нуждаем от омраза и неприязън помежду си, защото сме толкова крехки като човешки същества. Имаме нужда от взаимопомощ и уважение. Никой не ни е виновен за нищо – нито как ни е погледнал, нито какво е казал. Ние сме отговорни за дълбоките разделения помежду си, защото е несериозно вече толкова години като общество да живеем разединени, подобно на враждуващи футболни агитки.
В Испания хората се обединяват и съжителстват успешно заедно. Можем да си помечтаем и ние да живеем нормално и сплотено. Важно е да има добри примери, защото те обуславят развитието. Малките крачки и стъпки са важни. Може да започнем от днес, защото е ключово да се запитаме: „В какъв свят искаме да живеем ние, близките, животните и децата ни?“ Какъв свят искаме да им оставим? Омразата и презрението не водят до нищо добро. Агресията е част от унищожението ни. Едиственият ни шанс е да се стремим към градивност, за да може да просперира обществото ни. Успех и на добър час! С вяра, че можем да постигнем повече като общество, като не се отказваме, стремим се и искаме това.
Снимките на Фая в град Валенсия, Испания са от личния архив на Цветомир Милошов. Той ги предостави специално и единствено за това интервю. Не могат да бъдат препубликувани, без неговото съгласие, защото той е носител на авторското им право. Нарушаването на тези разпоредби, подлежи на наказателна отговорност.
Интервю на Ирина Тодорова
