Единадесет банки, между които “Бенк ъф Америка”, “Ситигруп”, “Джей Пи Моргън Чейз” и “Уелс Фарго”, са депозирали милиарди долари, за да подкрепят третия американски кредитор от средна величина, попаднал в окото на бурята след фалитите на SVB и “Сигнъчър банк”, коментира Банкер. Идеята е била на американския финистър на финансите Джанет Йелън, която я споделила с шефа на “Джей Пи Моргън Чейз” – Джейми Даймън, в телефонен разговор на 14 март.
Даймън поел щафетата и я обсъдил с щефовете на следващите три най-едри акули от Уолстрийт – “Бенк ъф Америка”, “Ситигруп” и “Уелс Фарго”.
Така след два дни на интензивни телефонни контакти, срещи и, в някои случай – извиване на ръце – главните изпълнителни директори на 11 американски банки се съгласили да вкарат общо 30 млрд. долара във “Фърст рипъблик банк” и обещали да ги оставят в нея поне за 120 дни.
Надеждата им е, че мярката ще е достатъчна, за да спаси изпадналия в беда кредитор от Сан Франциско, известен с впечатляващо едрия си бизнес по обгрижване на богати мениджъри от технологичния бранш.
Или, в най-лошия случай – че кешът ще даде достатъчно време на “Фърст рипъблик” да намери друго решение, примерно – продажба.
Маневрите на Уолстрийт са нова тактика в подкрепа на усилията на официалните власти в Съединените щати и Европа да не допуснат поредната банкова паника през 2023-а.
В момента регулаторите вече следят под лупа “Фърст рипъблик”, увеличавайки вероятността за спешна правителствена интервенция и политическите последици от нея за години напред.
Пък и големите банки вече се сблъскват със сериозни критики за “отмъкнатите” депозити от по-дребните кредитори, така че сега е моментът да докажат, че са част от решението.
Макар и нов, подходът на Уолстрийт в никакъв случай не е новаторски, доколкото напомня за приложената през 1998-а схема за спасяване на затъналия в дългове хеджингов фонд “Лонг търм кепитъл мениджмънт” без да се използват държавни пари
В днешния вариант един деликатен аспект е делът на всеки участник в 30-милиардната спасителна акция за “Фърст рипъблик”.
Банките излязоха със съвместно изявление за мярката, групирайки имената си в съответствие с размера на участието си, подреждайки ги впоследствие в азбучен ред. Което поставя на първо място “Бенк ъф Америка”.
