Предизборната кампания е в ход. Картите са на масата. Ако не са няколко изнервени играчи, които искат да сменят покера с руска трупа, всичко останало е все така вяло и скучно.
Единствената интрига е дали новосъздадената Левица ще привлече достатъчно гласове от БСП, което да застраши въобще присъствието на леви в следващия парламент. В Русия има игра на карти „Дурак“ (Глупак), която десетилетия след Октомврийската революция е особено популярна в СССР. Последният в разиграването губи и става „Дурак“ (глупак). На левия фронт се разиграва нещо подобно…
Всичко друго е вяло, досадно и изнервящо.
Предположенията за това, което ще се случи след изборите на 2 април не вдъхва оптимизъм. Ето някои от причините.
Около 60 на сто от гласоподавателите не участват във вота. Няма значение дали са демотивирани, отвратени, мързеливи, незаинтересовани – просто ги няма. Останалите 40% са предимно партийните ядра и сигурните симпатизанти. Повечето от тях са зависими по някакъв начин и са наясно, за кого трябва да си дадат гласа.
Общо гласовете ще се разпределят между 16 партии и 7 коалиции. Основен дял за присъствие в НС ще получат 5, максимум 6 от тях. Други няколко ще се задоволят с около 1-3%, а дежурните аутсайдери, ще запишат в актива си няколко появи на екран и отново ще потънат в нищото, откъдето идват. Някои ги намират за забавни и екзотични, но те са като извадени от разказ на Кафка.
Общото „дясно“ се състои от „ПП - ДБ“ и ГЕРБ-СДС (отломка нищожна е това СДС, но нейсе…). Към тях се присъединиха граждански формации, по-малки партии и пр., но достатъчно ли е? Всички те говорят за отговорност пред гражданите, страната, партньорите, бъдещето и пр. Но дали могат да стигнат до съставяне на кабинет? Не, според реалните обстоятелства.
Защото Борисов няма да се оттегли. Няма да оттегли и бивши министри и някои депутати, за които има съмнения от години, че са замесени в корупционни практики. Лидерът на ГЕРБ е наясно, че извън политиката е лесна мишена не само за враговете си, с които щедро се е обзавел, но и за прокуратурата, службите и контролните органи. Затова ще продължи да играе ролята на незаменим, ще се кръсти и ще се кълне, че казва истината, че без него ГЕРБ не може да съществува и пр. Партията му наистина би се разпаднала, ако той се оттегли, но това е лошо единствено за прехранващите се от нея. За всички останали ще е добра новина.
Засега го центурионите му в София и страната го пазят и замислят да му посегнат, както Касий Херея на Калигула, макар да знаят, че точно това би трябвало да направят. Ще дойде и това време…
В такава ситуация „ПП-ДБ“ дори да са първи на изборите, което е съвсем реално, няма с кого да преговарят за правителство. Ако направят кабинет на малцинството, ще се превърнат в мишена на останалите, които ще ги атакуват и разпъват на кръст всеки ден. Скандали, обвинения, обиди – водопад след водопад…
Ако въпреки всичко се договорят с Борисов, това ще е морален крах за тях и последното им сериозно участие в политиката.
ДПС ще вземе своето – със и без кампания. Партия, от която не може да се очаква нищо свежо, ново, модерно. Не се връзвайте на приказките на закоравели играчи, които са натрупали години за пенсия в парламента. Те са богати, с влияние, имат какво да губят и знаят как да го пазят. Към всяка заплаха, каквато е „ПП-ДБ“ са безмилостни. Празните приказки на Карадайъ са параван.
„Възраждане“ са със самочувствието на новите черноризци, по подобие на онези в Италия, прегърнали в един момент фашизма… Ако изпреварят ДПС на изборите ни чакат интересни моменти и сблъсък на реплики, но не и на идеология, защото под повърхността и на двете формации тупти любовта към Кремъл.
БСП и Левицата са на кантар, вече споменахме.
„Български възход“ няма как да излезе от сухия, ограничен и чинопреклонен по казармено хоризонт на Стефан Янев. Хоризонтче, по -точно.
Тук става интересно: не сте забравили, че НДСВ се надигна от пепелта и се опитва да покаже бодрост и готовност за съучастие в разговори за властта. Ако – много силно АКО, - се докопат до заветните 4%, може да се окажат важен компонент. Поне е сигурно, че са евро-атлантически ориентирани. Наясно са също, че Русия на Путин е агресор, а независима Украйна – жертва. В българското реалити това не е малко.
И като стана дума за Путин и Русия, задължително трябва да проумеем, че ще се намесят и вече работят в полза на едни и във вреда на други от участниците в изборите. Хибридна война, да, но това е общото понятие. Агенти на Москва са тук и са задвижили огромна мрежа от сътрудници и хора с влияние в различни области. Путин е в трудно положение в Украйна и трябва да форсира напрежение навсякъде, където това могат да сторят тайните му служби. Създадоха дори нещо като коминтерн на русофилите, в който Николай Малинов зае началнически пост. До него е и екшън актьорът Стивън Сегал, който откри в рода си руски корени. Преди бяха японско-китайски, тибетски, но днес говори за Сибир… Въпрос на въображение и… ползи. Не по-малко известният Жерар Депардийо преди няколко години обяви, че е запленен от Кремъл и Путин. Получи руски паспорт, финансиране за няколко проекта, поживя охолно в Русия с шампанско и чер хайвер, но когато усети накъде отиват нещата и за какво го изполва Владимир Владимирович, набързо си събра багажа и се прибра в родна Франция…
Путин възприема България като страна член на НАТО и ЕС, в която част от населението се държи като негови крепостни. Той е като известния Чичо Джим, който създава секта през 1970-е и в такава степен манипулира съзнанието на членовете й, че 900 души в един момент се самоубиват или са убити. До този момент вярвали, че ще живеят в мир и сговор и ги чака светло бъдеще. Това им даде Чичо Джим – Джим Джоунс: манипулации, розови обещания и… смърт.
Кремълската пропаганда е много по-страшна от фалшивите проповеди на Чичо Джим, почернили няколкостотин души. Русия вече „постигна“ черна жътва, в която загиналите руснаци са над 220 000 души, а от украинска страна също са хиляди. Българи боготворят сатрапа и ако се вслушате в някои от истеричните изказвания на кандидат-депутати, ще ви побият тръпки, от тяхната увереност, че той ще разгроми САЩ и НАТО, ще срине Евросъюза и ще се обяви за световен вожд. Аргументират са, че Китай ще му помогне. Само че това е утопия, защото Пекин има свои планове и амбиции, в които Москва фигурира единствено като източник на суровини. Дори някои преди интересни за Китай територии, вече не са актуални.
Когато всичко това е известно на всички грамотни българи, каква интрига може да се очаква на 2 април? Играчите са почти едни и същи, а картите белязани. Българският политически покер – най-предвидимият в света.
Витали Роник
