За Фрог културологът Цветомир Милошов коментира фигурата на Димитър Пешев, тъй като скоро в Кюстендил, се отбеляза 80-годишнина от спасяването на българските евреи. Както посочва Цветомир, въпреки привидната тържественост: „остава горчивият вкус, защото Радев не намери за нужно да удостои с присъствието си родния град на Пешев – Кюстендил.“
Входът на къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Интересен е начинът, по който редица български институции отбелязаха наскоро 80-годишнината от "Спасяването на българските евреи". Откроява се, че Президенството и прокуратурата са основни действащи лица в честването на Пешев. Цветомир Милошов е бил уредник в музея „Димитър Пешев“ в България. Вижте вълнуващият разказ на Цветомир, който специално за читателите на ФрогНюз посочва защо въпреки забвението, е важно да помним Димитър Пешев - политикът, който успява да трансформира „една гражданска човеколюбива инициатива в политически акт.“ И накрая дали някой от днешните прокурори е готов да се запита: „Как действа българското правосъдие?“ Още по-ключово е: „Готов ли е за честен отговор?“ Очевидно е, че за съжаление никой от днешните прокурори не е готов да се замисли макар и да "чества" паметта на Димитър Пешев...
Въпрос на спасяване
Тази година множество държавни и местни институции отбелязаха тържествено 80- годишнината на събитията, които са популярни у нас с названието "Спасяване на българските евреи". С този израз българската държава и нейните институции на паметта са решили да назоват един вътрешнополитически процес, който впоследствие отеква широко в цял свят. Имах възможността и привилегията да се запозная с него по времето, когато бях екскурзовод в къщата музей, посветена на Димитър Пешев.
Дворът на къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Димитър Пешев е политикът, който успява да трансформира една гражданска човеколюбива инициатива в политически акт. Става въпрос конкретно за прекратяването на действията на тогавашната изпълнителна власт да изсели против волята им и против Конституцията, български граждани извън пределите на страната. Това са хиляди човешки същества от еврейски етнически произход, които специално създадена институция - Комисарствтото по Еврейските Въпроси (КЕВ) е на път да изпрати на сигурна смърт в концлагерите на територията на тогава окупирана Полша. Де факто това е "смъртна присъда", защото правителствената институция КЕВ в седмиците преди "Спасяването на българските евреи" по сходен начин депортира по-голямата част от евреите, населяващи т.нар. „нови земи“ - Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Това са 11 343-ма души от еврейски произход, изпратени от КЕВ в лагерите Треблинка и др. , от които ВСВ преживяват по-малко от 300.
Портрет на Димитър Пешев в къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Правото срещу закона
Стана дума по-горе, че по това време в Царство България съществува специална институция, наречена Комисарство по Еврейските Въпроси. Тя е създадена в рамките на Закона за Защита на Нацията (ЗЗН), който е гласуван от 25-то ОНС (1939-1944), чиито подпредседател е Димитър Пешев. Според наличните стенограми неговата позиция е била в полза на приемането на ЗЗН. В тази първа редакция, Законът ограничава част от гражданските права на българите от еврейски произход като им забранява да заемат служби в армията и полицията, задължава ги да носят отличителен белег - звездата на Давид, всякакви сдружения на евреите - на религиозна, търговска или друга основа, се поставят под държавен контрол. Политическите права на гражданите от еврейски произход също са ограничени от ЗЗН. Те нямат право да заемат ръководни изборни длъжности. Тези от тях, които упражняват търговска дейност, се лишават от по-голяма част от печалбата си в полза на държавата. Предвижда се и национализация на предприятия и фабрики в различни отрасли.
В къщата музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
За да бъдат наложен текстовете от ЗЗН в изпълнителната власт се създава Комисарството по Еврейските Въпроси - КЕВ. Това става през лятото на 1942-ра година. Действащата тогава Търновска конституция казва, че Комисарство е втория по важност ранг на държавните институции след Министерство. Конституцията посочва, че комисарите могат да присъстват в Парламента по време на неговите заседания и да изказват мнението си по предложените закони заедно с министрите. Съврменният еквивалент в държавната йерархия на тогавашното Комисарство е Агенцията. По това време КЕВ е част от Вътрешното министерство. В наши дни може да бъде оприличено на Държавната Агенция по Национална Сигурност - ДАНС. Изключителните оперативни правомощия на КЕВ стават факт и благодарение на личността на оглавяващия го - Александър Белев. Той е отлично подготвен юрист по образование. Белев се ползва с голямо доверие на тогавашните Западни партньори на България, тъй като за няколко месеца през 1941г. и 1942 години отива на обучение в нацистка Германия.
Основният фокус на заниманието на Александър Белев е въведените от Национал социалистическата партия на Германия Нюрнбергски закони и тяхното прилагане върху немското население от еврейски произход. През месец август 1942-ра година се стига до там, че КЕВ си позволява да наложи промени в ЗЗН чрез приемане на своя наредба. Това е тежък правен абсурд, тъй като първо Наредбите са ПОДзаконови нормативни актове, т.е. една наредба може да бъде издавана само съгласно записаното в даден закон. Второ абсолютно недопустимо е от правна и конституционална гледна точка е ВТОРОразредна институция на Изпълнителната власт да променя със свое решение закон. Това може да прави само Законодателната власт в лицето на Народното събрание. Чак на трето място поставям проблемът, че промените на ЗЗН с наредба от КЕВ противоречат на Конституцията, защото увреждат граждански и човешки права, поради това, че и първоначално приетият текст на ЗЗН от НС нарушава действащата тогава Конституция.
Част от делото на Димитър Пешев от музея в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
На този административен фон може спокойно да се стигне до извода, че КЕВ и неговата дейност са първообраз на това, което днес наричаме институция-бухалка. Всичко това е възможно, тъй като по това време - 1943-та година в Съдебната власт липсва една много важна контролна част - Конституционния съд. Не е имало орган, който да отсъди, че даден Закон противоречи на записаните Права в Конституцията. Стига се дотам, че една с една наредба институция на изпълнителната власт може да промени закон. Това днес не може да се случи, тъй като в страната действат както Върховен Административен Съд, чиито решения са задължителни за изпълнение от страна на органите на изпълнителната власт, така и Конституционния съд, чиито решения имат дори статута на закон.
Действията на Димитър Пешев и спасяването на кюстендилските евреи
В първите дни на месец март 1943-та година началникът на Кюстендилската околия Милтенов, заедно с началника на полицията в град Кюстендил започват изпълнението на заповедта на КЕВ по подготовка за изселване на българските граждани от еврейски произход от техните жилища. Местната еврейска общност наброява около 1000 души, които са "вдигнати" и настанени в опразнен тютюнев склад, намиращ се близо до железопътната гара.
На нея на 8-ми март се е подготвена влакова композиция с т.нар. „конски вагони“, които комисарството вече използва за превозване на евреите от „новите земи“ до пристанището в гр. Лом.
Вокална група "Спектрум" изпълнява песента "Конски вагон" ("Прощавай, София")
Димитър Пешев е избран за народен представител именно от кюстендилската околия. И тъй като е бил от про-правителственото мнозинство, навярно за него са гласували и част подготвените за депортация евреи. Към 1939-та година, когато са въпросните избори за 25-ОНС, евреите все още са имали правото да гласуват. Следователно Пешев се явява народен представѝтел и избраник именно на тези граждани, които изпълнителната власт има намерението да изгони от страната, да ги въдвори в лагери и по този начин косвено да осъди на смърт.
От гледната точка на Пешев, ситуацията е повече от недопустима. На първо място Пешев е наследил занаята на баща си – да представлява хората пред институциите. Второ той е завършил специалност Право в Софийският университет. Трето е изградил професионална кариера първо на съдия, после на прокурор, адвокат. Пешев има политическа кариера като министър на Правосъдието и депутат от предишното 24-то ОНС. Действията на КЕВ не отговарят на никакви законни, конституционни и в крайна сметки Правни норми.
Една от стаите в музея в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
От прекараните от мен месеци в детайлно изучаване на действията на Димитър Пешев в мен не остава съмнение, че той на 9.03.1943-та година при двете му срещи с вътрешния министър Петър Габровски, Пешев действа воден от силна си вътрешна преданост към правото на човешки живот и като педантичен юрист, спазващ стриктно правомощията си имено на народен представѝтел. Резултатът от тези две срещи между депутатът Пешев и министърът Габровски е отмяна на действията по депортация на българските граждани от еврейски произход, издадена на 9-ти март вечерта и изпълнена на повечето места в рамките на следващия 10-ти март на 1943г.
Това е и върховия политически момент от каскадата от действия на граждани и държавни мъже, която днес наричаме "Спасяване на българските евреи".
Част от сбирката в къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Образът на Димитър Пешев и неговата употреба днес
Димитър Пешев е една от малкото Безспорни политически фигури от повратния в различни аспекти 20. век. Допълнителен ореол на мъченик му придава фактът, че той е един от осъдените от Народния съд държавници. Присъдата му е 15 години затвор. От тях той излежава една малка част - 15 месеца. От прочетеното в неговите спомени, оставам с впечатлението, че за него по-голямото мъчение е било по време на бутафорния, по негвите думи, съдебен процес, отколкото престоя му в килията.
След освобождаването му, Пешев се превръща в един от т.нар. "бивши хора". Лишен е от правото си да полага труд, лишен е от правото си на собственост - в жилището му е настанен ген. Иван Винаров. Пешев е лишен от правото си да участва активно в политиката. В този случай смело можем да употребим израза "ирония на съдбата". След 1944-та година на Пешев са отнети сходни права, с тези през 1941-ва година гласувания и от него ЗЗН отнема на българските граждани от еврейски произход
право на: собственост, упражняване на професия, участие в политическия живот и т.н. Отнемат се на този, който се застъпи за основни човешки права. Новата власт решава така. По този начин приключва земния си път Димитър Пешев - в забвение.
Част от експозицията в къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Днес, именно това наложено от тоталитарния режим забвение, добавя още тежест в образа на Димитър Пешев. Именно безупречната съвкупност на неговите кариера на държавник, човеколюбив политик и пострадал от режима след 9.9.1944-та година, правят безценен за употреба неговия образ. Това особено явно пролича в начина, който редица български институции отбелязаха наскоро 80 годишнината от "Спасяването на българските евреи".
Защо Президенството и прокуратурата са основни действащи лица в честването на спасяването на българските евреи и делото на Пешев?
Трябва да посочим, че международната значимост на политическия акт, извършен от Пешев, стана основа две държавни институции да потърсят чрез него и международно признание. „Да излъскат имиджа си пред чужденците“, казано на кратко. Това от една страна беше президентската институция, под чиито патронаж се проведоха редица събития както в страната, така и навън - в почти всички най-важни посолства, консулства и културни институти на Република България в Западния свят.
Около година преди честванията от президентството беше изготвена цялостна програма, която всички събития, голямата част от които се проведоха извън България. Безспорно е, че Димитър Пешев е един от малкото неизчерпателни извори на политическа легитимност за България и нейните правителствени ръководители. Остава горчивият вкус, въпреки цялата тържественост на честванията, тъй като патрона на инициативата за тяхното провеждане - президентът Румен Радев не намери за нужно да удостои с присъствието си родния град на Пешев - Кюстендил, нито пък единствената музейна експозиция в цяла България, която пази спомена и разказва за събитията от март 1943-та година - тази в къщата музей на Димитър Пешев.
Част от сбирката в музея в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Впечатление направи и активността на друга една институция, инициирала различни събития в почит към личността на Димитър Пешев. Това е Прокуратурата на Република България и лично главният прокурор г-н Гешев. Тази активност, разбира се, се вписва добре в образа, който г-н Гешев се опитва да гради от години в публичните си изяви - на истински българин и патриот, държавник, който на моменти се противопоставя остро на политиците и човек, бдящ за справедливостта в българското общество. И ето, че в момент на ожесточен политически натиск за промяна на правомощията главния прокурор, институцията прокуратура чрез Асоциацията на прокурорите в България, решева да търси вътрешна и външна легитимност опирайки се на образа на Пешев. Става въпрос за провелата се в Аулата на Софийския университет "Св. Кл. Охридски"
Международна конференция "Ролята на юристите в спасяването на българските евреи".
Не без историческо основание е опитът на прокурорите да се борят за присвояване на образа на Димитър Пешев, най-малкото, защото той е бил поне 7 години прокурор, при това в град Пловдив. Но не трябва да се забравя, че Пешев е бил съдия в Кюстендил, също и адвокат в София. Ясно е обаче едно, че именно прокурата е тази част от съдебната власт в България, която има най-спешна нужда от безупречната репутация и международната признатост на Димитър Пешев. Навярно именно това е един от вътрешните мотиви именно Асоциацията на прокурорите в България да организира подобно събитие.
Експозиция на снимки и документи от музея в гр. Кюстендил. Снимка: Цветомир Милошов. Личен архив
Какво ли би казал Пешев за действията на сегашната прокуратура?
Ключово е да се запитаме: „А какво ли би казал самият Пешев за действията на днешното ръководство на прокуратурата?“ Дали щеше да понесе "Осемте джуджета" или гледката на една районна кметица, държана с часове на улицата и отведена с пранги на краката в ареста? А дали щеше да е съгласен в уж демократична и правова България, страна, член на ЕС структурата на прокуратурата, да е все още по съветски модел? Дали днешната прокуратура, в крайна сметка, като структура и като действия не е по-близо до онази прокуратура, която повдига обвиненията и постига осъдителна присъда срещу Пешев, за това, че е бил законно избран за политик и народен представител, вместо до онази прокуратура, в служба на която Пешев дава почти десетилетие от своя живот?
Все риторични въпроси, които уви, изглежда никой от днешните прокурори не е готов да се запита, макар и да "честват" паметта на Димитър Пешев...
Автор на експозицията в Къща музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил е доц. д-р Ангел Джонев. Снимки: Цветомир Милошов, Личен архив. Фотосите са предоставени специално и единствено за този коментар. Не могат да бъдат препубликувани, без неговото съгласие, защото той е носител на авторското им право. Нарушаването на тези разпоредби, подлежи на наказателна отговорност.
Цветомир Милошов е роден през 1990г. в София. По образование е културолог, а по душа е екскурзовод и пътешественик. Той носи смело сърце и откривателски дух. Работил e като учител по Гражданско образование и журналист в БНР. Бил е уредник в музея „Димитър Пешев“ в Кюстендил. Сега живее във Валенсия, Испания.
Цветомир Милошов
