Част от разхвърляните като компенсации за бизнеса хеликоптерни пари, стават изискуеми, подобно на кредити. Те са безлихвени и ще се върнат в хазната като 33% данък върху свръхпечалбата на отличниците, справили се най-добре с Ковид пандемията, цените на енергийните източници и последствията от войната в Украйна. След като даде на бизнеса около 11 млрд. лв. сега държавата прави всичко възможно, за да си „прихване” немалка част от тях.
„Държавата има намерението да си върне около 6 млрд. лева. Това вероятно ще стане, т.е повече от половината дадени средства, ще си ги прибере обратно”, коментира за „Банкер” оснавателят на Института за пазарна икономика и преподавател в УНСС Красен Станчев.
Той обаче се съмнява в крайния резултат.
„Това е основният ми упрек към властта: компенсациите създават „наркотична зависимост”. Бизнесът ще продължи да си ги иска. Ето защо те не могат да бъдат спрени отведнъж.
Значи процесът на връщане на парите най-вероятно няма да е еднопосочен”, предупреждава Станчев.
По този начин крайният резултат може да е различен от очаквания.
Впрочем има логика най-печелившите, каквито са фирмите в енергетиката и сектора на горивата, както и фармацията, да бъдат обложени с подобен данък. Точно в това са постановките на Брюксел, които мотивират подобен регламент.
Но от друга страна примерът с тока е очеваден. България е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия в абсолютни стойности само за първата половина на 2022-ра.
За цялата година износът е нараснал с 50 процента.
Зад граница са продадени 11.669 милиона мегаватчаса ел. енергия при 7.77 милиона мегаватчаса през 2021-ва, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
„Има резон да се обложат свръхпечелившите. Проблемът е в това, че една безвъзмездна и повсеместна помощ ще се индивидуализира със закъснение, с всички последствия от това”, подчертава Станчев.
Той цитира един счетоводен фолклор: „Разходите са си разходи, а печалбата е понятие”
Така илюстрира естествения стремеж на фирмите да ограничат печалбите си чрез инвестиции. „А кои разходи ще бъдат одобрени като инвестиционни и кои – не, това ще е главният проблем при администрирането на „неприлично забогателите”, допълва Станчев.
От финансовото министерство посочват, че в периода 2020 – 2022-ра държавата е отпуснала под формата на помощи заради високите цени на електроенергията, войната в Украйна и пандемията от коронавируса 10.3 млрд. лева.
Загубата от невнесен ДДС заради облекченията се изчислява на близо 1 млрд. лева.
Дефицитът е минимум между 8 и 9 млрд., а трябва да е максимум около 5,5 милиарда.
“Три процента е дефицитът, към който трябва да се стремим. Ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години.“, отбелязва финансистът Любомир Дацов.
В същото време декларираните печалби от компаниите у нас се увеличават значително през този период – от средно 23-24 млрд. лева през 2018-2019-та до 47 млрд. лева през 2022 година.
