”Връщането на разговора върху опциите за края на тази война, т.е. при какви условия Русия би се изтеглила от Украйна, би бил фокусът, който всички предпочитат.
Възможно е за Китай това да е най- желаният изход от тази ситуация". Това обясни пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
"Дори президентът Зеленски е доста тактичен по отношение на Си Дзинпин.
Връщането на Пекин в една по-неутрална позиция ще бъде желано за по-голяма част от участниците. Въпросът е до каква степен Пекин е склонен да упражни натиск върху Русия по отношение на нейната военна тактика. Връщането към онези принципи, които говорят за ненарушимост на териториалните граници на страните членки на ООН, ще бъде най-важният знак".
Премиерът на Япония пък за първи път отива в Киев. Страната не подпомага с оръжие Украйна, а само с хуманитарна помощ. По това време китайският президент е на посещение в Москва.
"Китай е важният репер за Япония. Противопоставянето на Пекин в Азиатско-Тихоокеанския басейн е много важно за Токио. Посещението в Киев трябва да се гледа в този контекст, но също и в контекста на Г-7. Тази група всъщност наложи санкциите на Русия, когато нахлу в Украйна. Япония е нейн член. Тя е гръбнакът на западното обединение и консолидация. Тръгна от руската война в Украйна, но вече има собствена траектория. Западът се противопоставя на такъв тип агресия в модерно време".
Китай и Иран са страните, за които се смята, че снабдяват Русия с части за оръжия, обясни още Весела Чернева.
"Твърди се, че през Северна Корея я снабдяват с муниции и боеприпаси.
Но посещението на Си Дзинпин в Москва, от една страна, е израз на ужаса на Пекин, че Русия може да загуби тази война. Затова Китай започна да говори за мирен план. Първата му точка обаче беше ненарушимост на териториалните граници на страните, но не чухме Си Дзинпин да я повтаря в Москва.
Основният фокус на това посещение беше икономическият. Къде Русия може да продава полезните си изкопаеми. Газът, който продава на Китай е с 30-40% по-евтин, отколкото успяваше да получи в Европа. Китай ще взема от руските полезни изкопаеми, ще вкара и китайския бизнес в Русия. Подчинената роля на Русия спрямо Китай ще бъде основна характеристика на тези отношения".
Дилемата е дали Китай може да бъде посредник, посочи тя.
За ЕС и САЩ в момента е най-важно да бъде предотвратено снабдяването с оръжие и стоки с възможна двойна употреба от Китай за Русия, обясни Чернева.
През 1994г. Русия подписа Будапещенски меморандум, с който Украйна се съгласи да предаде своето ядрено оръжие, а руснаците гарантираха, заедно с Великобритания и САЩ, ненарушимостта на украинските граници, напомни Чернева.
"Тези уговорки вече нямат значение. Затова трябва да се намери нов механизъм. Има нужда от такива гаранции за сигурността на Украйна още сега. Докато няма решение какъв да бъде този пакет от гаранции, не вярвам Украйна да може да седне на масата за преговори".
Има решение на НС, което казва, че България трябва да има активна роля в процесите по снабдяване на Украйна с боеприпаси, а приканването на президента Радев към партиите да изкажат мнение по този въпрос отива много далече, смята Чернева.
"Тя показва, че при липсата на действащ парламент, такъв тип изявления се превръщат в политики, но не съответстват на духа на решенията на НС".
През последните месеци има изместване на европейското обществено мнение по отношение на това как трябва да изглежда края на войната, обясни тя.
"През май миналата година, с изключение на Полша, хората в повечето страни на ЕС смятаха, че войната трябва да приключи, независимо дали Украйна ще загуби територии.
По-малко от година по-късно, това се е променило радикално. Има ясно мнозинство, смятащо, че войната трябва да приключи тогава, когато Русия освободи завзетите територии".
