Оправдано е решението на правителството за дерогацията по отношение на резервни части и услуги за АЕЦ “Козлодуй” от Русия. Европа се старае да се откъсне от енергийната хватка на Москва, но това не може да стане толкова бързо. В много случаи става дума за много специфично оборудване, което се произвежда само в един завод в Руската федерация. Без наличие на проектната документация, дори при най-голямо желание, почти е невъзможно да се осъществи производство на това оборудване или резервни части за него от други заводи.
Това заяви в интервю за ФрогНюз ядреният експерт проф. Георги Касчиев.
Ето и цялото интервю:
Проф. Касчиев, служебното правителство одобри дерогация, с която да стане възможно закупуването на резервни части и услуги за АЕЦ “Козлодуй” от Русия. Какво означава това решение на изпълнителната власт?
Обосновката на едно такова решение дълго време се обсъждаше, като се има предвид, че много държави от Европейския съюз настояват за санкции върху “Росатом”, които да засегнат снабдяването с различни резервни части и материали. Освен това някои материали, които се използват, могат да попаднат в някои списъци с двойна употреба. Затова е счетено за необходимо, в известна степен - превантивно, да се определят тези стоки и услуги за части, които могат добре да се формулират.
Това не трябва ли да е координирано с Европейския съюз? И вие казахте, че ЕС се опитва да наложи санкции в сектора. България се противопостави.
Всяко правителство има право да иска и да предприеме такава дерогация. Точно това означава - изключване от евентуални или наложени вече санкции и забрани. Това не е само по отношение на ядрената енергетиката.
Има право правителството да вземе такова решение и то е оправдано. Може би няма да се наложи точно чрез дерогация да се позволи продължаването на досегашните практики, но може и да се наложи.
Как ще се отрази това на ядрения сектор у нас и означава ли това, че продължаваме със зависимостта си от Москва, при положение, че цяла Европа се опитва да се откъсне от тази хватка?
По принцип основната линия на стратегията е такава. Няма обаче как това да стане бързо, както с газа.
Защо?
В много случаи става дума за много специфично оборудване, което се произвежда само в един завод в Руската федерация. Без наличие на проектната документация, дори при най-голямо желание, почти е невъзможно да се осъществи производство на това оборудване или резервни части за него от други заводи.
Тоест желанието на Европа е по-скоро пожелателно.
Има възможности, но всичко това изисква много време. Компанията “Фраматом” във Франция е разработва проекти за нови реактори, разработване на ядрено гориво, ремонт и поддръжка. Може да се използват възможностите на чешката компания “Шкода”. Не навсякъде обаче има пълно припокриване на използваното оборудване и нещата са доста специфични. Друга възможност е Украйна, но докато продължава войната… Остава откъсването от руската зависимост, но трябва да става бавно и внимателно, за да не изпаднем в ситуация да няма откъде да се доставят съответните компоненти. Все пак трябва да се има и предвид, че поне по мое мнение досега руската страна коректно се отнася към задълженията и договорите си и продължава да доставя всичко договорено не само на нас, но и на другите държави.
Това не е ли спорен въпрос? Видяхме какво се случи с газа и как бяха прекъснати доставките.
Не знам доколко е коректна такава аналогия. Вероятно руснаците отчитат това, че са най-големият производител на ядрени проекти за други страни и трябва все пак да държат на имиджа си на надежден доставчик - има четири блока в Турция, четири блока в Египет, Бангладеш… В Китай също има четири блока, в Иран. Добра търговска практика е да имаш имидж на надежден партньор. Трудно биха отишли в такава крайност на отказ от изпълнение на договори или сключване на нови споразумения за по-нататъшна поддръжка. Като правило обаче такива решения са като част от външната политика на Руската федерация. Затова е тази неопределеност и напрежение.
Джесика Вълчева
