И така, какво имаме в „сухом остатке“ от посещението на Си Дзинпин в Москва, след като се абстрахираме от политическата символика, потупванията по рамото и уверенията във вечна дружба? От тази визита аз виждам само един реален резултат, измерим с числа. Това е договорката да се строи нов газопровод от най-северозападния ъгъл на Сибир през Монголия до Китай – „Силата на Сибир 2“.
Предназначението му е да прехвърли на китайците част от руския газ, който до сега се доставяше в Европа. Какви са параметрите на тази тръба?
Дължината е стряскаща – 6700 км, което е 14 пъти повече от българския „Балкански поток“, например. Ако бъде изграден, „Силата на Сибир 2“ ще е най-дългия газопровод в света. Планираният му капацитет е 50 млрд. куб. годишно, това е под една трета от обемите, които Русия продаваше в ЕС преди войната срещу Украйна (155 млрд куб. м). Но газът не върви от само себе си по тръбата, нужни са компресорни станции, които да го тласкат. А те харчат доста енергия. Така че преносът на 6700 км ще струва скъпо. Освен това „Газпром“ никога няма да получи цената, която му плащаха европейците. Ако се съди по данните за вече работещия газопровод „Силата на Сибир“, руският газ излиза на китайците поне 3-4 пъти по-евтино, отколкото на европейците.
Строежът на нов гигантски газопровод ще бъде много труден и заради санкциите, които не позволяват доставка на американски и европейски турбини за Русия. Поради това не е реалистичен срокът за завършване на проекта, който Путин оповести днес – 2030 г. Ще са нужни още 2-3 години в повече, ако въобще се стигне до строеж – все пак финално инвестиционно решение още не е взето.
Абсолютна фантасмагория е и числото 100 млн. т. втечнен газ, който според Путин Русия ще може да доставя на Китай през 2030 г. Първо, Китай въобще няма да има нужда от толкова газ. Второ, за 2022 г. Русия е изнесла общо за всички направления 33 млн. т втечнен газ, няма как този обем да се утрои за 7 години, особено като се има предвид, че западните санкции обхващат и технологиите за строеж на газови терминали. А и няма икономическа логика всичкият газ от наличните терминали на полуостров Ямал да минава през Северния ледовит океан до Китай, след като Европа е много по-близо и цените са по-високи. Да напомня – засега ЕС не е забранявал вноса на руски газ, нито обикновен, нито втечнен.
Накратко – изхвърлянията на Путин за светлите перспективи на руския газ в Китай имат много повече политически, отколкото икономически смисъл.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
