Блъфът на Си Дзинпин е за наивници. Няма как Китай да се откаже от огромния си стокообмен както с Европа, така и със САЩ. Пекин зависи много от пазарите на свободния свят, който се противопоставя на тоталитарния. Никой не може да повярва на съюз между Русия и Китай. България може да отвори пътя си за Шенген и Еврозоната, както направи в края на 90-те като подкрепи военната операция в Сърбия. С позициите си президентът Румен Радев нанася огромни стратегически вреди на страната ни. На съвестта му ще лежи смъртта в Украйна.
Това заяви в интервю за ФрогНюз журналистът Асен Агов.
Ето и цялото интервю:
Господин Агов, каква е Вашата равносметка след срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин в Москва? Двамата лидери се разбраха да си сътрудничат в редица области, но пък Института за изследване на войната посочи, че руският президент се е надявал на по-отворени обятия от страна на китайския си колега.
Двамата се заричат да създадат нов световен ред. Единственият, който има някакъв шанс да повлияе на процеса е Си Дзинпин. Путин е ненадежден партньор, защото започна война, която не може да спечели и превърна Русия в “черната овца” на света. Никой не би трябвало да се съюзява с нея. Китайците прекрасно знаят това.
Какъв беше смисълът от тази среща тогава?
Единствената причина, която откривам, е Си Дзинпин да покаже на САЩ, че съществува възможност и за такъв съюз. Но хората в свободния свят знаят много добре, че такъв съюз е обречен на провал, защото Китай държи 862 млрд. долара американски дълг.
Не може да си позволи да отпише този дълг, за да се противопостави на Вашингтон. Китай държи ⅓ от дълговете на страните от третия свят. Ако те обявят фалит, това са огромни загуби за Китай. От Русия не може да спечели нищо, освен отстъпката от цената на петрола. Това е важно, за да погледнем реалистично на онова, което се случи в Москва в началото на седмицата.
Каква тогава е крайната цел на Китай? Какво ще постигне Пекин като покаже на САЩ, че Русия е възможен съюзник. Вероятно Вашингтон също много добре е наясно, че става дума за блъф.
Разбира се, че е наясно. Разбира се, че и ние в Европа сме наясно. Няма как Китай да се откаже от огромния си стокообмен както с Европа, така и със САЩ. Пекин зависи много от пазарите на свободния свят. Този блъф е за наивници. Никой не може да повярва, че Китай ще сключи такъв съюз. Дори да го направи, това ще струва скъпо на Русия. Китай ще има териториални претенции.
Това ще са колосални загуби за Москва, които ще се дължат на абсолютно терористичната политика на Путин. Той надцени себе си, войската си, волята на свободния свят да защити една демокрация.
Споменахте, че това е блъф за наивници. Путин колко вярва на него?
Путин прави същия блъф като Си Дзинпин. Двамата така са се разбрали, защото има парадоксални неща в документа, който подписаха. Има един огромен раздел за Парижките споразумения за климата и за това как двете страни се кълнат, че ще се борят срещу климатичните промени. Борбата на Москва се изразява в жестокото отравяне на атмосферата, благодарение на бомбардировките в Украйна, огромния харч на дизел за бойната техника. Ето толкова струват техните обещания и приказки.
Войната в Украйна се превърна по някакъв начин в идеологическо противопоставяне по оста Изток - Запад. Говореше се, че това ще е и основна част от предизборната кампания у нас. Вие това ли виждате?
Голям противник съм на тази квалификацията, наследство от Студената война. Има противопоставяне между свободния и тоталитарния свят. Има 112 демокрации в света и само неколцина тоталитарни режими със способност да представляват заплаха - Северна Корея, Китай, Иран, Русия. Става въпрос за съдбата на мира в света и кой може да го опази. Свободният свят - Европа, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Южна Корея - произвеждат 65% от БВП на света.
Китай не би заложил целия си икономически просперитет, за да защитава подобна конфронтация. Не може да си го позволи. Свободният свят е големият партньор на Китай в неговото развитие. Няма къде да продаде продукцията си, няма достатъчно вътрешно потребление. Китай трябва да бъде предупреден, че ако тръгне да върши агресия, подобна на тази в Украйна, ще бъде поставен в много тежка ситуация.
България е на няколкостотин километра от една много тежка война. Преди над 20 г. България пак беше на границата с друга война, на запад от нас. През 99-та г. правителството се солидаризира със свободния свят и се обяви срещу геноцида срещу албанците в Косово и подкрепи военната операция в Сърбия. Това отвори пътя на България за постигане на стратегическите й цели - членство в ЕС и НАТО. Това може да е подходът и сега.
България има стратегически цели - Еврозоната и Шенген, за да е пълноправен и пълноценен член на свободния свят. Мнението й ще се цени много повече, ще доведе до повече благоденствие за българите.
Виждате ли тези безспорно важни теми залегнали в кампанията? Артикулират ли се от кандидат-депутатите?
Мисля, че да. Постигането на тези стратегически цели ще присъстват в част от партиите, но други не могат да генерират достатъчно доверие в искреността си. Особено място заема президентът Румен Радев.
Той доста остро се изказа преди дни по отношение на изпращането на оръжия за Украйна.
Радев прави огромна стратегическа грешка и нанася огромна стратегическа вреда на България. Не намирам точното количествено измерение на тази вреда. Има и една чисто морална и човешка страна в това поведение.
Украйна трябва да бъде бързо снабдена с оръжия, за да изтласка Русия от окупираните територии в рамките на тази година. Всяко отклонение от тази цел удължава войната и смъртта, предизвикана от нея. На съвестта на президента ще лежи и тази смърт и на съвестта на онези, обявени за военнопрестъпници в Кремъл.
интервю на Джесика Вълчева
