Не е възможно да си представим съвременната българска поезия без името на Христо Фотев. Роденият през 1934 г. в Инстанбул творец остава своите стихове, които са вдъхновени от морето, лятото и любовта. Прекарва по-голямата част от живота си в Бургас и във вилата си в Равадиново, близо до морето, което толкова много обича. Днес Христо Фотев щеше да навърши 89г.
През 1940г. семейството на Христо Фотев се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Интересен факт е, че Фотев прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб. От 1957 г. Фотев е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“.
През 1962г. е драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. Умира на 27 юли 2002г.
Въпреки от спецификите на времето, необходимо е човек да отстоява своята независимост. Да запази усещането си за достойнство, въпреки трудностите, защото то това силата на човешкия дух. И да не забравяме, че свободата е вътрешно усещане. Привидно изглежда, че тя е зависима от външни фактори, но не е така. Не е случайно, че на Христо Фотев принадлежат стиховете:
Тя - Свободата - се изгражда и руши,
Не на площадите - а в нашите души
Хубаво е да знаем, че всеки има своето добро пристанище:
Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!
И да не забравяме да вярваме в чудеса, които понякога са толкова близко до нас. Необходимо е да се протегнем, за да ги достигнем:
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Важно е човек да помни, че движението не само е част от развитието. Често то помага да променим гледната си точка към дадена ситуация, да намерим това, което търсим, да оценим това, което е било близо до нас:
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Освен, че е важно да си спомним за поета, който едновременно с толкова нежност и разбиране се отнася към България, както и към това, което се случва в нея. Очевидно е, че днес мнозинството от хора проявяват изумително разбиране тези, които противно на логиката, не защитават интересите на България, а бранят чуждите. Учудващо е, че в публичното пространство се толерират политици, които не се държат като държавници, а като чуждопоклонници. Важно е да запазим усещането си за надежда, защото то ни вдъхва сили да продължим напред по пътя си.
Ирина Тодорова
България
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
Христо Фотев
