В своя профил в социалната мрежа Фейсбук анализаторът Евгений Кънев написа, че ”автократичният блок Русия-Китай, търсещ реванш, е подкрепен от Радев, БСП и Възраждане у нас. И демократичният блок, начело със САЩ, подкрепен от ПП-ДБ и проформа от ГЕРБ и ДПС.”
Вчерашният ден ни направи свидетели на четири ключови събития за нас: две външни и две вътрешни. На пръв поглед не особено свързани, а всъщност взаимопреплетени. В чужбина сме свидетели на две паралелни визити - на китайския президент в Русия и на японския премиер в Украйна. Както вижда всеки мислещ човек - посещенията нямат нищо общо с някакво регионално сътрудничество, а са демонстрация на ценностите на два геополитически блока - на демокрацията и автокрацията.
Тук е мястото да обясня понятието нон-сенс “многополярен свят.” Такъв е невъзможен, освен в състояние на гореща или студена война. През 1939-1989г. имахме биполярен свят: гореща война на Тройния пакт срещу Съюзниците и след това Студена война на Западния срещу Комунистическия Блок. Дори по време и до края на Студената война по-често принципите се спазваха, а след потвърждаването им от Хелзинкския акорд през 1975г. инвазии в Европа повече не е имало, като дори СССР се въздържа от такава в Полша през 1980г.
След ВСВ, Светът се обедини около Хартата на ООН, където един от основните принципи е за ненарушимост на границите. С инвазията в Украйна, Русия наруши Хартата на ООН и всички международни договори за сигурност в опит да бъде полюс на Запада в неговия ценностен смисъл. А Китай трябва да реши дали ще застане на него в конфронтация със Запада.
Това не значи, че само еднополюсен свят със САЩ начело е възможен, а че не е възможен друг гарант за свят обединен около принципите на ООН. И който друг полюс да поддържа принципите в международните отношения на открити небеса и морета за свободен обмен между държавите. Тежестта за поддържането на международния ред след 1989г. е само на САЩ и въпросът е има ли друга страна, която го споделя и може да го поддържа вместо тях без война. Алтернативата на сегашния световен ред е подялба на света на сфери на влияние, както е бил преди 1945г.
Двете вътрешни събития у нас са декларацията на Радев, че няма да се съобразява с решенията на парламента за оръжията за Украйна и депортацията на българската гражданка в САЩ, за да бъде съдена за измамите на криптокралицата.
Първото събитие ни казва, че конституционният ред е нарушен и България започва да се превръща в държава, в която управлява не законът, а един човек, който защитава неговата, съвпадаща с руската представа за българския национален интерес. Второто събитие, което случайно или не съвпада с оповестения доклад на Държавния департамент на САЩ ни показва, че България става все по-важна държава за САЩ в геополитически план с тяхната решимост да отслабят руското корупционно влияние в нашите институции - както показва и бройката Магнитски у нас.
И така, имаме очертаващо се ново противопоставяне между два блока от същите ценности, както през 1939-1989г. Автократичният блок Русия-Китай, търсещ реванш е подкрепен от Радев, БСП и Възраждане у нас. И демократичният блок, начело със САЩ, подкрепен от ПП-ДБ и проформа от ГЕРБ и ДПС.
Проформа, защото всеки ден получаваме доказателства за генезиса на тези две партии с авторитарен корен, видно и от лидерството, и от тяхната партийна структура, и от техните инженерингови проекти с кукли на конци.
Според добрите руски практики.
