В предаването ”12+3” по БНР социологът Андрей Райчев посочи, че е изключително неприятно, че Китай е поел Русия на буксир, защото така се увеличава опасността войната да продължи безкрайно.
Андрей Райчев заяви: "Друг страх е войната, защото България е прифронтова страна с изключително неприятна перспектива конфликтът да се принесе в Приднестровието. И с изключително неприятния факт, че Китай пое Русия на буксир. Тази война ще продължи безкрайно. Путин прави ужасяваща услуга на своята държава, защото тя се превръща във втория Виетнам. Напът е това място да се превърне във вечен цирей. Заради това нашите съюзници казват - трябва стабилност. Това изисква от нас консенсус".
Андрей Райчев поясни: "Правителство трябва да има, но не може. България се лута между трябва, но не може. Но се лута не политическата класа, а електоратът. Политическата класа е много уморена, въпреки че не се издава. С ужас гледа как наесен ще ни чакат два пъти избори, защото законът забранява да има местни и парламентарни избори едновременно". Той допълни, че политиците искат да направят коалиция, но не смеят заради страх от електората: "България е прехарчила, има едни 10 млрд, които стърчат в бюджета и няма как да се платят. Пенсиите, заплатите са надути до степен, че България не може да ги произвежда. Следователно новият министър-председател трябва да излезе и да каже - "момчета, има проблем, замразяваме това, махаме онова".
Райчев представи и написаната от него и Кънчо Стойчев книга "Време и нищо".
"Това е философия, не наука - философията не разделение на труда, задължение, властова активност, а свободно реене на душата в Космоса, тя лекува душата... Модерният човек е нескромен човек, той смята, че целият свят му е даден - може да го трансформира, мачка. Ние предлагаме по-смирена процедура и големият разказ да бъде адресиран към настоящето като развръзка - какви истории ни докараха дотук, какви разкази ни докараха до това дередже. Затова при нас големият разказ е разказ за разказите".
Райчев посочи, че хората "вечно правят опити да разгадаят "какво е живот". Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят "топлина", дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и "температура" се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика.
Хората вечно правят опити да разгадаят "какво е живот". Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят "топлина", дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят.
Райчев напомни, че "температура" се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче "структура" би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че "социално време" може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). "Време" е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. Времето – ще се опитаме да ви убедим – е обективно валидна илюзия: точно както е "практически вярно", че Слънцето се върти около Земята или че парите са вещ. Наричаме този подход "огледална философия", като тук "огледално" е просто превод от Хегеловото "спекулативно", което – често и неточно! – бива наричано и "диалектическо".
Социологът допълни: "По-важно е, че настояваме на думата "философия" в най-първоначалното нейно звучене: тя не е наука, не е задължение, не е властова активност, не е участие в разделението на труда. Затова казваме, че тези наши разкази са адресирани не към специален кръг жреци, учени, властници. Обратно: обръщаме се към всеки търпелив и свободен човек. Philosophia medetur animis."
