В началото на седмицата се състоя дълго чаканото в Кремъл държавно посещение на китайския лидер Си Цзинпин в Русия. На фона на липсата на категорични победи на фронта, неприятните новини от Хага и непрестанния санкционен натиск за Москва беше важно да покаже, че не е сама в противопоставянето си срещу ”колективния Запад”, начело със Съединените щати. А за Пекин - да напомни, че следва собствен външнополитически дневен ред, независимо от това какви са очакванията във Вашингтон и Брюксел.
Вдигайки тост за здравето на “своя скъп приятел” Си след официалните преговори в Кремъл, руският президент Владимир Путин нарече двустранните отношения “образец за всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие”. Въпросът е при какви условия ще се развива в бъдеще това партньорство и взаимодействие.
Това каза китаистът от фондация “Карнеги” Темур Умаров пред БНР.
Той прогнозира, че очертаващата се икономическата зависимост на Русия от Китай неминуемо ще се трансформира в политическа.
От гледна точка на Пекин посещението на Си Цзинпин трябва да изглежда за международната аудитория като подкрепа за агресията на Путин срещу Украйна.
Защото това е в разрез с външнополитическите приоритети на самия Китай. По същата причина Пекин максимално се дистанцира от тази тема. Много малко говориха за Украйна и за войната. Споменаха само позицията на Китай, която беше публикувана около месец преди посещението. Става дума за така наречения мирен план.
Посещението беше фокусирано основно върху двустранните отношения. Изговори се много за икономическото сътрудничество и за растящия стокообмен. Споменати бяха много числа.
След преговорите беше подписан голям брой меморандуми между Китай и Русия. Китай всячески се опитва да демонстрира, че за него е важно именно стратегическото партньорство с Русия, което се изгражда от десетилетия, и че никакви външни фактори не влияят на това. С други думи, каквото и да прави Русия във външната си политика, даже да изглежда налудничаво, даже да има заповед за арест на Путин, това не влияе на обективните фактори, които обуславят сближаването между Русия и Китай.
Относно китайския мирен план от 12 точки или “Позицията на Китай по политическото регулиране на украинската криза”, Темур Умаров каза:
И Владимир Путин, и Си Цзинпин знаят, че всъщност това не е никакъв план. Това, което е написано в позицията е много обемно и общо изброяване на външнополитическите приоритети на Китай. Китай не заема нито проруска, нито проукраинска позиция, а по-скоро прокитайска. И в Москва, и в Пекин заявяват, че са готови за мир, но проблемът е, че другата страна не е готова. По този начин бягат от отговорността за прекратяването на бойните действия и се опитват да създадат у международната общност усещането, че за всичко е виновен Западът, който не отчита интересите на Москва.
Най-важното е, че този план по никакъв начин не отчита интересите на Украйна. Не се казва например, че Русия трябва да се изтегли от украинските територии. Не се споменава нищо за това кой носи отговорността за войната. На страните, които не участват в конфликта и заемат неутрална позиция, може да им се стори, че наистина Западът си криви душата, когато говори за мир. Това всъщност е целта. Предлагането на неработещ план не е грешка на Пекин, а специално замислена тактика - да се създаде впечатлението, че Пекин иска да посредничи, но на Запад не са съгласни, каза Умаров.
Всички точки трябва да се разглеждат през призмата на Китай. Те ни казват повече за китайските приоритети, отколкото за руските или украинските. Точката за териториалната цялост най-вероятно се отнася до самия Китай и означава, че всички страни трябва да продължават да гледат на Тайван като на неотменна част от Китайската народна република, допълни той.
Китай не само съседства с огромна страна, която сега изцяло зависи икономически от него, а тази икономическа зависимост постепенно ще се трансформира в политическа, но и Съединените щати, и западните държави са ангажирани изцяло с войната в Украйна. Всичките им ресурси, време и енергия са насочени към възпирането на Русия и на практика не им остава време да се заемат с Китай. Ще припомня, че след началото на войната в Държавния департамент заявиха, че за Вашингтон основен приоритет в международните отношения си остава Китай.
Ако говорим за приключване на войната, зависи как ще стане това. Ако се стигне до някакъв радикален сценарий с падане на режима, това ще бъде катастрофа за Китай. Китай не иска да изгражда отношения с нова власт в Русия, особено ако тази власт се окаже много по-различна от сегашната.
За Пекин е изгодно когато начело на една от най-големите държави в Евразия, при това ядрена държава, стои човек, който възприема Съединените щати като проблем за международните отношения.
Китай несъмнено се възползва от вакуума в руската икономика и поевтиняването на енергийните ресурси от Русия. Парите, които получава Русия от продажбата на енергийни ресурси, се харчат за военни цели. В този смисъл действително има някаква косвена подкрепа.
Пекин обаче се въздържа от пряка помощ, защото ако това стане публична информация, а ние знаем, че американското разузнаване не спи и със сигурност ще стане публична информация, тогава може да се стигне до ескалация в отношенията между Китай и Съединените щати. Именно от това се пази Пекин.
Вече казахме, че в момента никой не се занимава с Китай и той има време да се подготви за бъдещата, неизбежна от негова гледна точка, конфронтация с Америка. Ако сега Съединените щати започнат да въвеждат санкции и да оказват натиск върху Китай под предлог, че подкрепя агресията на Путин, времето за подготовка ще намалее.
Икономически Русия няма алтернативи. Тя е откъсната от западните пазари и технологии. Като цяло е изолирана дипломатически и логистично.
Китай е единствената страна, която е готова да поддържа нормални икономически отношения с нея. С някои изключения, защото китайските банки също прекратяват сътрудничеството си с руските заради опасността от вторични санкции.
Все пак сътрудничеството продължава в някаква степен, продължава юанизацията на икономиката и финансовата система на Русия. Централната банка прехвърля резервите си в юани. Русия преминава към разплащания в китайска национална валута не само в търговията с Китай, но и с трети страни. С годините икономическата зависимост ще се засилва.
Най-опасното е, че тази икономическа зависимост може да се превърне постепенно в политическа. Когато повече от половината от стокообмена и бюджетните приходи на Русия зависят от отношенията с Китай, Пекин може да поиска нещо в замяна. Китайският пазар на енергийни ресурси и на други стоки е достатъчно диверсифициран и в този смисъл Китай не е силно зависим от Русия.
На Русия може да й се наложи в бъдеще да прави политически отстъпки, за да запази нормалното си икономическо сътрудничество с Китай.
Всъщност видяхме, че новото съвместно комюнике, което беше публикувано в края на посещението, вече изобилства от китайски идеологически формулировки. Там се говори например за руска подкрепа за идеята за общата съдба на човечеството, за китайските инициативи за глобална сигурност и т.н.
Сякаш китайските дипломати са написали документа и са го изпратили, а руските им колеги са го приели безпрекословно. В бъдеще може да има все повече такива ситуации и руската външна политика да става все по-прокитайска. На Русия ще й се наложи все повече да се съобразява с позицията на Китай по въпроси, по които досега успяваше да води неутрална политика и да не се намесва.
Например в Южнокитайско море, в конфликта между Индия и Китай, преди Русия не искаше да допуска Китай до Северния морски път и т.н. Това всъщност ще бъде вече политическа зависимост, каза Темур Умаров пред БНР..
