Абсолютен мит е, че докато Васил Василев е бил директор в Плевенския театър е бил добър мениджър. Финансовият успех на театъра в един период се дължеше на редица финансови трикове при получаване на субсидия от държавния бюджет.
Това каза пред ФрогНюз Жаклин Рафаелова - бивш зам.-директор "Продажби и реклама" в Плевенския театър.
"Театърът се субсидира като на всеки отчетен лев от прихода от билети Министерство на културата превежда определена фиксирана сума. Така продадените билети са базата, на която се основава финансирането на един театър.”
"Успешният" мениджър Василев принуждаваше хората, които правят отчетите да превръщат всякакви парични постъпления в продадени билети, например: сумата от заплатен наем за ползване на залата в отчета се прикачваше към някое от слабо посещаваните представления, ежемесечните такси на децата от театралната студия се отчитаха като продадени билети”.
“Друг начин за реализиране на високи приходи чрез заобикаляне на правилата беше превръщането на чужди печеливши представления в част от репертоара на театъра, както "Шоуто на Рачков" и спектакъла "Вражалец" на частната театрална формация "Мелпомена”, обясни бившият зам.-директор "Продажби и реклама" на Плевенския театър.
Порочната схема за източване на субсидия от Министерство на културата започнала именно с включването в афиша на Плевенския театър на "Вражалец" - един спектакъл от репертоара на частната театрална формация "Мелпомена", който е създаден през 2006 г. и е игран в цялата страна при голям успех.
“Този спектакъл със същия звезден актьорски състав изведнъж се превръща в представление на Плевенския театър, без в него да участват актьори от трупата и без той да е създаден от театъра, а ТФ "Мелпомена" се превръща във формален разпространител на бившия свой спектакъл.” каза Рафаелова.
“За да се спазят изискванията на Методиката за определяне на средствата в държавните културни институти за 50% участие на актьори от щатния състав, половината от участващите в спектакъла, постфактум са назначени на щат в ДКТ "Иван Радоев". “
“Сключването на договора с ,,Мелпомена" и изпращането на билети за турнетата на този спектакъл бяха държани в тайна от мен в продължение на месеци, независимо от това, че аз бях човекът, отговарящ за продажбите в качеството ми на заместник-директор.”, сподели Жаклин Рафаелова.
“В момента, при новия директор Димитър Митев, лично избран и наложен за такъв от Васил Василев, броят спектакли по същата схема е нараснал до шест: вече споменатият "Вражалец", “Жена ми се казва Борис“, „Баща ми се казва Мария“ и „Кучки“/които до преди месеци се играеха по същата схема под шапката на ДКТ – Пазарджик/ и най-новите: „Благородният испанец" и "Перфектният домакин".”
“Днес спектаклите водят самостоятелен живот, изцяло менажирани и обслужвани от „Мелпомена“, но театърът в Плевен получава за тях субсидия от Министерство на културата, което е форма на неправомерно източване на бюджета.”
“От програмата на театъра ясно се вижда, че броят на представленията на „Мелпомена“, които се играят в цялата страна, в пъти надвишава спектаклите с плевенски актьори - реалната продукция на театъра.”
“В тази ситуация се оказва, че щатните актьори не са ангажирани пълноценно, не играят активно и много от тях имат по няколко часа заетост месечно срещу високи заплати”.
“Тези и редица други факти бяха изложени в мое писмо до министъра на културата, но липсваше реакция".
"Може би нещо общо с това има високопоставено лице в Министерство на културата, чиято близка роднина беше актриса в Плевенския театър, а отскоро е назначена в Народния театър”, казва Жаклин Рафаелова.
“По време на управлението на Василев в Плевенския театър се насърчаваха доносничеството, раболепието и ласкателството. Те бяха начинът да не попаднеш на прицел и да получиш благоразположението на директора. Писането на докладни срещу колеги беше един от сигурните начини да се харесаш на директора. Имаше, (а и все още има) хора чиято основна дейност е да слухтят и да докладват.”
“За да сплаши някой, директорът казваше, че има цяла купчина докладни срещу него и, че много колеги са изисквали да бъде уволнен, но той засега великодушно не го прави. По този начин създаде една нездрава работна среда, в която хората изгубиха доверие един към друг.”
Рафаелова обясни, че работещите в театъра зорко са били наблюдавани с камери и постоянно са се водили разследвания, анализирали са се записи, провеждали са се разпити.
“Привикваха се свидетели, заплашваха се неудобните, които бяха принуждавани постоянно да пишат обяснения”, допълни тя.
“Принудени бяха да напуснат опитни театрални специалисти със специфични умения и на тяхно място бяха назначавани абсолютно некомпетентни хора, чието обучение костваше години. Да не говорим за режисьори и актьори, изключително ценени от публиката!”
“От едни работещи в театъра се изискваше стриктно спазване на работното време до минута, като те постоянно бяха проверявани и следени, докато в същото време, други отсъстваха от работа за продължителни периоди (седмици, дори месеци),
независимо от това, че изпълняваха административни функции”.
“Потискаше се автентичната синдикална дейност чрез поставянето на лидера на САБ в зависимост от директора. Той никога не заставаше на страната на ощетен член на съюзната организация, нито по отношение на неспазено от работодателя работно време и свръхнатовареност, нито по отношение на неадекватно заплащане”.
“Всичко това доведе до подмяна на творческата атмосфера в Плевенския театър с чиновническо - учрежденски диктат. Създаде се токсична среда, в която страхът, конформизмът, постоянните опити да се заобикалят правилата, замяната на можещите и знаещите с удобни, застрашително задълбочават тенденцията към разпад”.
Тъй като Жаклин Рафаелова не е била от “удобните” тя е съкратена от театъра и то не от кой да е, а от потомствения наследник на Василев - Димитър Митев (ползващ псевдонима Кабаков), който тогава временно изпълнява длъжността директор.
.
На 24.10 2022 г. длъжността зам.-директор „Продажби и реклама“ беше заличена от щатното разписание на Драматично – куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен.
“Аз бях съкратена след 22 г. трудов стаж в театъра, без да бъдат спазени изискванията по чл.20 от Браншовия колективен трудов договор за писмено излагане на мотивите за съкращение пред синдикалното ръководство”, разказва бившият зам.-директор на театъра.
“Това съкращение не се налага нито по финансови причини, нито поради намален обем на работата, тъй като постоянно се назначават нови хора. За мен очевидната причина е, че аз не съм удобна и през годините съм била постоянна пречка за извършването на редица нередности, които бяха нормална практика за предишния директор на театъра Васил Василев, а впоследствие и за Димитър Митев.”
“Освен това, на конкурса за избор на директор на ДКТ "Иван Радоев" , г-н Митев си позволи публично да аргументира освобождаването ми с категорично невярно твърдение за отменен от мен спектакъл, в опровержение на което имам неоспорими доказателства. Още повече, че такова обвинение би могло да е аргумент за уволнение, а не за съкращение, обясни Жаклин Рафаелова”
Разговаря Констанца Илиева
