Продължават протестите срещу правителството на Еманюел Макрон и пенсионната реформа във Франция. След месеци на стачки и протести, напрежението достигна своя връх в четвъртък, с някои насилствени изблици в Париж, които върнаха спомените от продължилото месеци движение на “Жълтите жилетки”.
Протестите оказват влияние върху ежедневието на страната и дори върху международния дневен ред на Франция, като Елисейският дворец отлага дългоочакваното посещение на крал Чарлз III в Париж. Профсъюзите призоваха за още един голям ден на стачки следващия вторник, 10-ия от началото на демонстрациите, но паралелно избухват други по-малки, спонтанни протести - още едно напомняне за демонстрациите на “Жълтите жилетки”.
Стачките срещу пенсионната реформа, която планира да вдигне възрастовия праг с две години, започнаха в началото на годината и ескалираха тази седмица, след като правителството прокара текста в парламента без гласуване, поради опасения от липсата на достатъчно мнозинство. Това стана възможно, благодарение на спорен член в конституцията, който доведе и до два вота на недоверие срещу кабинета на Макрон, които в крайна сметка обаче се оказаха неуспешни.
На теория реформата е извършена. След като заобиколи парламентарното гласуване на текста, правителството, ръководено от премиера Елизабет Борн, оцеля след вот на недоверие само с девет гласа разлика миналия понеделник.
Протестите в действителност събуждат спомена от демонстрациите на "Жълтите жилетки", но в настоящите демонстрации все пак има някои разлики.
Преди да се превърнат в масово движение срещу Макрон, "Жълтите жилетки" започнаха като протест срещу данък върху горивата, воден предимно от хора от долната средна класа от селските райони, които използват колите си, за да ходят на работа. Насилствените действия и вандализмът са основна характеристика на протестите на Жълтите жилетки навсякъде във Франция.
Това е различно от настоящите демонстрации, при които насилието избухна най-вече след ръководени от синдикатите традиционни протести или последващи протести в малък мащаб.
Общото е широката обществена подкрепа спрямо протестиращите. Повече от 60 процента от французите са за по-силни демонстрации, които да накарат правителството да даде крачка назад.
Въпреки това има все повече признаци, че френските власти се готвят за най-лошото и че призракът на "Жълтите жилетки" е надвиснал над Франция. Полицаи на място предупреждават кабинета, че става дума за същите изблици на насилие, с които са се сблъсквали допреди години.
Макрон в първото си телевизионно интервю, след като прокара реформата в парламента, имплицитно сравни насилствените протести с подривни бунтове в САЩ или Бразилия. Профсъюзите, които организираха стачки, също изглеждат все по-наясно, че нещата могат да излязат извън контрол.
В петък ръководителят на профсъюза CFDT предложи маслинова клонка на Макрон с предложението да се сложи на пауза за шест месеца и нова среща със синдикатите, дори с помощта на посредник.
Въпреки това френският президент досега не е давал признаци, че може да отстъпи. В телевизионното си интервю в сряда той защити реформата с твърдения, че синдикатите не са излезли с алтернативни предложения за реформиране на пенсионната система.
На пресконференция на Европейския съвет в Брюксел в петък Макрон осъди насилието и каза, че е готов да обсъди със синдикатите други въпроси като условията на труд и заплатите.
Има обаче едно последно политическо препятствие, което Макрон трябва да преодолее в Конституционния съвет на Франция, където конституционните съдии ще трябва да решат дали текстът е в съответствие с конституцията, особено що се отнася до процедурата за приемане. Успоредно с това Конституционният съвет разглежда искане на опозиционни депутати за провеждане на референдум по текста. Последният ход е малко вероятно да успее, но лидерите на опозицията засилват натиска върху магистратите да постановят реформата или част от нея за противоконституционна.
Макрон побърза да посочи, че възрастта за пенсиониране във Франция е сред най-ниските в Европа - сравнение, което може да накара международните наблюдатели да се чудят защо французите са толкова неохотни да адаптират пенсионната си система към нарастващата продължителност на живота. Противниците твърдят, че има много начини да се реформира системата и да се направи финансово балансирана и че повишаването на възрастта за пенсиониране е особено несправедливо към бедните и хората, които са започнали работа рано.
