Съединените щати откриват във вторник втората си Среща на върха за демокрация с поглед, насочен към останалата част от света: в търсене на единен фронт срещу авторитаризма, докато Русия атакува Украйна, а Китай започна дипломатическа офанзива.
Президентът Джо Байдън встъпи в длъжност, обещавайки да се бори за демокрацията и през първата си година изпълни обещанието си с встъпителната среща на върха, която имаше за цел да потвърди лидерството на САЩ след като предшественикът му Доналд Тръмп ерозира демократичните норми чрез атаката срещу Капитолия, коментира БГНЕС.
Този път, в отговор на опасенията, че първото издание е било твърде свързано със съюзниците на САЩ, Байдън избра съорганизатори на всеки континент - президентите на Замбия, Коста Рика и Южна Корея и министър-председателя на Нидерландия.
Общо той е поканил 121 лидери за тридневната, предимно виртуална среща на върха - с осем повече, отколкото през 2021 г.
Срещата на върха се провежда в момент, когато заплахите за демокрацията се развиват "от това, което се разглеждаше като важен въпрос, макар и като бавно развиваща се заплаха, до въпрос, който сега е едновременно важен и изключително спешен", каза Марти Флакс, директор на инициативата за правата на човека в Центъра за стратегически и международни изследвания.
На сесиите ще бъдат поканени представители на гражданското общество за обсъждане на редица предизвикателства пред демокрацията, включително технологиите за наблюдение, които според Съединените щати представляват нарастваща заплаха, докато Китай постига бърз технологичен напредък.
"При липсата на предстоящи действия от страна на Конгреса в тази област е важно администрацията да се ангажира двустранно с други държави, а също и с компании за доброволни действия, които могат да бъдат предприети междувременно", каза Флакс.
Срещата на върха ще започне във вторник с виртуален разговор за мира в Украйна с участието на президента Володимир Зеленски.
Не само посланието, но и обстановката ще бъде в ярък контраст с първата среща на върха, на която Зеленски, сега военен лидер във военна униформа, беше гладко избръснат и облечен в строг черен костюм.
Въпреки че Байдън спази обещанието си от предизборната кампания за среща на върха за демокрацията, той разочарова някои активисти за правата на човека, като смекчи предишните си обещания да избягва автократични лидери.
Миналата година Байдън посети както Саудитска Арабия, признавайки ролята на кралството на петролните пазари, така и Египет - домакин на срещата на върха за климата и партньор на САЩ в регионалната сигурност, и все по-често работи с турския президент Реджеп Тайип Ердоган по въпросите на Украйна.
Нито една от тези три държави не е поканена на срещата на върха, което е задочна критика най-вече към Ердоган, който е изправен пред избори на 14 май след две десетилетия на власт, в които е обвиняван в пълзящ авторитаризъм.
Уникално сред държавите от Европейския съюз е, че Байдън не кани Унгария, където министър-председателят Виктор Орбан спечели четвърти мандат миналата година, но е обвиняван, че се отклонява от либералните ценности, като ограничава пресата, осъжда неевропейските бежанци и се изказва благосклонно за Москва.
Сред партньорите на САЩ, които са отбягвани за срещата на върха, са Сингапур, чиито избори по принцип се смятат за свободни, но в който се ограничават свободните събрания и се регулират медиите, и Бангладеш, където стотици са арестувани по силата на Закона за цифровата сигурност.
Държавният департамент отказа да обсъди критериите за включване на отделните държави.
"Въпреки това повтаряме, че за срещата на върха се стремим да бъдем приобщаващи и представителни за разнообразен в регионално и социално-икономическо отношение списък от държави", заяви говорител на Държавния департамент.
"Не се стремим да определяме кои държави са и кои не са демокрации".
Все по-близкият партньор на САЩ - Индия, обявена за най-голямата демокрация в света, е включена в списъка на присъстващите дни след като опозиционният лидер Рахул Ганди беше изгонен от парламента - последната стъпка на министър-председателя Нарендра Моди, която разтревожи правозащитните групи.
Съседът на Индия и неин съперник Пакистан, където миналата година Имран Хан беше свален от поста министър-председател и по-късно му беше повдигнато обвинение, също е в списъка на поканените.
От страните, които получиха покани, след като не бяха допуснати до участие през 2021 г., пет са в Африка, включително Танзания, където президентът Самия Сулуху Хасан обеща да поднови конкурентната политика, и Кот д'Ивоар, където напрежението отслабна, след като изборите през 2021 г. преминаха спокойно, както и Гамбия, Мавритания и Мозамбик.
В Латинска Америка Байдън за първи път кани Хондурас, който получи похвала за по-доброто провеждане на изборите през 2021 г. от страна на властите, въпреки продължаващото насилие и неотдавнашния отказ от връзки с Тайван в полза на Китай.
Срещата на върха се провежда в момент, когато Съединените щати насочват вниманието си към Африка, където Китай и Русия все повече разширяват присъствието си.
Вицепрезидентът Камала Харис ще пътува през седмицата до Гана, Танзания и Замбия - чийто президент Хакаинде Хичилема е сочен от Вашингтон като образец за демократично управление и ще проведе свои собствени събития като съорганизатор на срещата на върха.
В последния си годишен доклад Freedom House, подкрепяната от САЩ изследователска група, отчита цялостно влошаване на световната демокрация, но също така и нарастващ брой светли точки.
Кейти Ларок, координатор на групата за срещата на върха заяви, че макар една среща сама по себе си да не е решаваща, тя дава възможност за поставянето на някакво начало. Демокрациите могат да "координират промени в политиката, които да ограничат разрастващата се опасност от авторитарна агресия", каза тя.
