Министерството на образованието и науката ще предложи промени в учебните програми. Резултатите от техния анализ, който започна през миналата година, предстои да бъдат оповестени, а промените ще бъдат обнародвани за обществено обсъждане.
Това съобщи министърът на образованието и науката Сашо Пенов по време на кръгла маса на тема "Образованието – ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", организирана от МОН под патронажа на президента Румен Радев.
Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизация, не се предлагат никакви промени:
"Най честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете и/или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно."
Изследванията показват, че у нас делът на часовете с изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в евросъюза, каза още министърът и добави.:
"За историята основното предизвикателство, по мое мнение, да се прекрати използването на учебното съдържание за политически, а не за образователните цели".
В сферата на политическия и обществения дебат не се повдига темата за издигането на образованието в стратегически национален приоритет, във водеща национална цел, от която зависи реализирането на всички останали цели, подчерта президентът Румен Радев.
Той акцентира върху учебните програми и учебници по ключовите предмети като български език и литература, история и география, както и върху това да се подложи на обсъждане дали има типизирано съдържание".
"Затова и този въпрос ще стои - какво ще правим с нашите учебници и програми по тези, пак казвам, важни дисциплини. Ще бъдат ли те бизнес за някой, средство за прокарване на определено влияние на други или държавата трябва да се ангажира най-отговорно с тези процеси на разработване и отпечатване на тези учебници".
Президентът Радев настоя да бъде поставен за обсъждане въпроса дали да се учи само по един учебник и дали да има типизирано съдържание на учебниците по предмети като български език и литература, история и география:
"Въпросите, които разглеждаме за историческата памет и за националната идентичност, са в устоите на държавността, така че аз разбирам пълна автономия на авторските колективи - да, така и така и трябва да бъде. Но няма как държавата да не се ангажира и държавните институции, когато става въпрос за фундаментите на държавността и държавата ще се меси, ако образованието започва да става бизнес, ако в учебниците и програмите почват да се просмукват деструктивни влияния - както външни, така и вътрешни, ами държавата ще се меси".
Във форума, който продължава и в момента, участват още вицепрезидентът Илияна Йотова, историци и университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.Модератор на кръглата маса е професор Иван Илчев. Той коментира:
"Учебните програми за разлика от отминали десетилетия, няма да са единствения източник на знания за децата, а само един от каналите за информация. И принудата да ги ползват не е начин да вдъхнем любов, а начин да им вдъхнем подозрение".
