42% е сивата икономика у нас според работодателите.
Това показват данни от проучване, направено от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и финансирано по линия на оперативна програма „Човешки ресурси“.
В проучването са участвали около 1000 работодатели и заети от цялата страна. Представените резултати се основават на собственото мнение на запитаните, а не на финансови данни, уточни доц. Емилия Ченгелова, ръководила проучването.
Резултатите, обобщаващи мнението на запитаните служители и работници, са още по-фрапиращи – според тях 58% от икономиката са неформални.Запитани за тенденциите в дела на сивата икономика за последните три години, над една трета от работодателите и над половината от населението смятат, че делът й се увеличава.
На мнение, че делът на сивата икономика е намалял през последните три години, са само 16% от работодателите и под 7% от населението.По-конкретно работодателите, които смятат, че делът на сивата икономика е най-висок, са от секторите промишленост и туризъм. От заетите най-критични са тези със средно образование и на непълен работен ден.
Както работодателите, така и заетите смятат, че като цяло браншовете, в които е най-висок делът на сивата икономика, са строителство, туризъм, здравеопазване и млекопреработка, като населението разменя местата на здравеопазване и туризъм.
Като основни прояви на сивата икономика запитаните посочват плащането „на ръка“ и неплащането в пълен размер на данъци и осигуровки.
Между основните причини за развитието на неформалната икономика работодателите посочват често сменящото се законодателство, а също така ниската компетентност на държавната администрация и бездействието й, което според тях е с цел генериране на корупционни практики.
Други изводи от проучването сочат, че малките фирми много по-често от големите извършват „сенчести“ дейности, но пък при големите „далаверите“ са в по-големи финансови размери.
Една от основните прояви на сивата икономика – работата без трудов договор и съответно неплащането на осигуровки – се оказва, че е най-много разпространена в Кърджали, където близо 40% от запитаните са отговорили, че през последната година поне за месец са работили през трудов договор. Този показател за Смолян е 35%, а за София-област – 30%.
Тревога буди фактът, че според даденото проучване една четвърт от запитаните в условията на настоящата икономическа криза биха се съгласили да работят и получават заплати без трудов договор, а около 40% от работещите на договор нямат нищо против да бъдат осигурявани на по-ниски доходи, отколкото реално получават (запитаните в този случай могат да дават повече от един отговор).
Националният статистически институт (НСИ) също е направил проучване за разпространението на сивата икономика, което съвсем накратко също беше представено днес. Тъй като неговите данни се основават на официални финансови показатели, то е за периода 2000–2008 г.
Според тези статистически данни от 2003 г. насам неформалната икономика у нас бавно намалява дела си, като за 2008 г. той е само 10,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), който показател е около средния за Европейския съюз.
Председателят на АИКБ Васил Велев коментира разминаването в данните на социологическото проучване и това на НСИ с факта, че социолозите оценяват честота на проявление на сиви практики, а не размера им в парично изражение, докато НСИ оценява колко би се добавило към БВП на страната, ако сивата икономика излезе на светло.
Зам.-министърът на труда и социалната политика Красимир Попов пък обясни мнението на бизнеса за толкова висок процент (42%) сива икономика със „сериозния песимизъм в бизнеса заради икономическата криза“.
