"Не бяхме ангели след 9-ти септември 1944 г., защото ни възпитаха във времена на фашизъм и буржоазия. Не е вярно, че Народният съд издаваше смъртни присъди на невинни хора, както не е вярно, че Георги Димитров е агент на СССР, а точно обратното", каза пред Frognews.bg, след 66 години от емблематичната за България дата 9-ти септември, проф. Велко Вълканов.
Откриваме един от малкото останали верни на истинските социалистически идеи юрист на домашния му телефон. Признава, че няма нужда от мобилен апарат, тъй като така или иначе на 83 години не излиза за кой знае колко дълго време от дома си. Бившият кандидат за президент на България с подкрепата на БСП на няколко пъти ни попита дали не му се обаждаме със зли намерения, тъй като, по думите му, се е напатил от журналисти, които изкривяват думите му. "Този, който има пари, който държи телевизиите и вестниците, той успява да вземе властта, да манипулира мнението на хората. За двайсет години датата 9-ти септември 1944 г. се очерни от нашите политически врагове", споделя в предварителния ни разговор Вълканов. Не използва интернет, но за сметка на това чете непрекъснато книги от най-различни области. Информира се за безобразията, които прави ГЕРБ, според него, от телевизиите и от бившия партиен орган - вестник "Дума".
Велко Вълканов Иванов е роден на 16 ноември 1927 г. в Елхово. Завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Доктор е на юридическите науки на Лайпцигския университет в Германия. Работи като адвокат. Сътрудник на Законодателния съвет при Министерство на правосъдието. Старши научен сътрудник по наказателно право в Института за държавата и правото при Българска академия на науките 1981-1988 г. Член на Изпълнителното бюро и говорител на Комитета по правата на човека, а по-късно и негов председател. Депутат е в 7-то Велико народно събрание (1990-1991). Депутат в 36 НС (1991-1994). Независим кандидат за президент, подкрепен от БСП през януари 1992 г., след което отново става депутат в 37 НС с листата на БСП и коалиция (1994-1997) с премиер Жан Виденов. След като се оттегля от активния политически живот, става председател на Българския антифашистки съюз, както и на международната фондация "Георги Димитров". Въпреки, че никога не е членувал в БКП, а след това и в БСП, той е дълбоко убеден в социалистическия идеал и признава, че Георги Димитров е един от най-големите политици в световен мащаб.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Вълканов, какви са спомените ви от 9-ти септември 1944 г.?
- Това беше един празник за всички, една победа над фашистите, които преди това искаха да завладеят света и да всеят навсякъде своята жестокост. Благодарение на Съветския съюз, както и на българските партизани, ние успяхме да спрем подкрепата на България към нацистка Германия.
- Какви са вашите сведения за т. нар. партизански движения и бригади, има ли официална цифра на активните борци, тъй като според някои данн, те са 100 000, според други – 30 000.
- Доколкото ми е известно, според официалните данни, които са публикувани в енциклопедиите, например, сочат, че е имало около 30 000 борци и участници в съпротивата. Голяма част от тях, около 2/3, са партизани, а останалите са членове на бойни групи. Говорим за месец август 1944 година. След Сталинградската битка започва масовизацията на партизанското движение, отправят се призиви, свикват се нови чети. Всички са разпределени в бригади. Имаше една народо-освободителна дивизия, съставена от Трънския отряд, който беше начело със Славчо Трънски. Освен нея имаше и 9 партизански бригади, над 40 отряда, отделни чети и много ятаци и помагачи, около 200 000 души.
- Как ще коментирате квалификациите на някои историци, които сравняват тогавашните партизани с днешните терористи?
- Нищо подобно няма! По време на съпротивата, когато партизаните са нахлували в някое село или по-малък град, те са нападали, естествено, общината; запалвали са архивите, свиквали са събрания и митинги на хората, и там, на място са решавали съдбата на някои, които са провеждали фашистка политика и са участвали в преследването на партизаните. Осъжда се на смърт секретар, бирник или кмет – изпълнява се. Говорим по време на съпротивата, разбира се. Има такива случаи, които са малко, но в никакъв случай не може да се говори за невинни хора, а напротив – става дума за такива, които са взели активно участие в борбата срещу партизаните, за предатели, които са изменили на своите другари и са извършили предателство. Те са имали тежки грехове към българския народ, който се е борил против фашизма.
- Били ли са истински партизани Тодор Живков, Добри Джуров и Димитър Станишев, участвали в бригадата „Чавдар”, защото има съмнения, че всъщност са агенти на СССР?
- Това са пълни глупости. Тодор Живков е бил окръжен ръководител на партията и е имал задачата да ръководи „Чавдар”, но не е бил непосредствен участник в бойните действия. От своите нелегални позиции той е ръководил този отряд. Има обаче нещо, което се използва спекулативно. Джуров е бил тежко ранен в едно от сраженията, укрива се и известно време отсъства от отряда. Но той си е командир на бойното поле, връща се, след като се излекува, не се е крил и не е бягал от боя, както днес някои опитват да внушат. Това са съвсем несъстоятелни приказки, които един сериозен човек не бива да приема. Нима мислите, че след 9-ти септември нямаше да се разбере кои са агентите и че ще бъдат оставени така.
- Има ли нещо вярно, че Георги Димитров е бил агент на СССР и е управлявал България от името на соцблока?
- Какво значи агент на СССР. Георги Димитров е приятел на Съветския съюз. Той е привърженик на изграждането на социализъм в България. Аз ще кажа обратното – Съветският съюз е агент на Георги Димитров. СССР се бори за една кауза, която отстоява Георги Димитров. Той използва съюза, за да победи в България каузата на социализма. Такива приказки са недостойни и издават едно ниско мислене. Димитров е виден деец на Интернационала, работи в Западна Европа, навсякъде. Защо му е да става агент, какво ще прави като такъв. Помислете малко, може ли един човек от мащаба на Георги Димитров да бъде агент на Съветския съюз, беше фигура от световна величина. Замислете се малко в думите си…
- Те не са мои, разбира се, а на проф. Георги Бакалов, директор на Държавния архив, който твърди, че има подобни сведения в днешна Русия, които обаче все още не са стигнали до нас.
- Вижте, и аз съм агент на Съветския съюз, аз се боря също за победата на социализма в България и по света. Не съм агент в полицейския смисъл на думата, както някои настоящи министри са си дали подписа, за да слухтят между своите другари и да съобщават това, което са чули. А какво може да докладва Тодор Живков или Димитров? Че някой е говорил срещу Съветския съюз ли, срещу правителството ли? Какви са тези приказки? Несериозни твърдения, каквито бяха и тези за милионите на Живков. Говореше се и за още наши другари отпреди 1989 г., че притежавали много пари. Сега има милионери, които ограбиха България. Хората, които управляваха преди 10-ти ноември, бяха на заплата, която беше висока, но нищо повече от това. Аз съм ходил на вилата на Тодор Живков след промените и знам какво е – обикновена къща, каквато имат стотици в кв. „Бояна”. Тези историци като Бакалов, като Марков, за мен не са достатъчно подготвени, за да говорят по тази тема. Те са политически изкушени хора и поддържат погрешни тези, като например, че в България не е имало фашизъм. България беше съюзник на нацистка Германия, която обяви война на Щатите и Великобритания през декември 1941 година. Т.е., ние сме подкрепяли победата на фашизма в целия свят, включително и в нашата страна. А това, че предадохме 13 000 евреи на немците и плащахме от джоба си по 200 марки за човек, не е ли фашизъм?
- Факт е обаче, че са спасени около 50 000 други евреи по времето на цар Борис III.
- Да, но те не са спасени от властта, а от българския народ, който се надигна. Аз съм на 83 години и знам, че никога у нас не е имало нетърпимост към другите етноси. Моите младежки години са минали в Провадия, където имаше доста турци и евреи, и сме живели във великолепни отношения с тях. Дори по време на Възродителния процес, нашият народ нямаше нетърпимост към турците. Отговорността и вината беше единствено на правителството и Централният комитет на БКП.
- Какво не харесвахте през всичките години от 1944 до 1989 г.?
- След 10-ти ноември отидох при Тодор Живков и посочих всички грешки, които беше допуснало правителството дотогава. Едната беше създаването на АПК-тата, втората – построяването на грамадни заводи, които замърсиха страната ни, а третата – Възродителният процес. Когато казах всичко това на Живков, той потъна в размисъл и му трябваше доста време докато дойде на себе си.
- А насилието в затворите в Белене и Ловеч?
- Да, разбира се, и това е вярно. Мои сваковци бяха в затвора; Денчо Знеполски (командир на Трънския отряд – бел. на ред.) също, макар че беше един светъл човек, герой от съпротивата. Той е арестуван в Москва и обвинен в подготовка на убийството на Сталин, както и че е агент на Тито. Нямате представа какви жестокости са му причинили в ареста, а след това и в Белене. Това не може да се отрече, бях потресен. Тогава си записах една паметна бележка, че човек, който знае за тези лагери, няма право да бъде спокоен. Имаше такива извращения, но какво си мислите, че можеше да се случи в подобна ситуация. Започна една съпротива със свалянето на правителството на Александър Стамболийски през 1923 година. Избити са около 30 000 антифашисти, земеделци и комунисти, по данни на Никола Петков. Следват априлските събития през1925 година, а после и от 1941-1943 година, когато са избити около 9 000 партизани и два пъти повече ятаци, хиляди запалени къщи. Когато на 9-ти септември народът побеждава и взема властта, то цялата ярост се насочва срещу довчерашните поробители и убийци. Борбата срещу врага се преекспонира като някакво извращение. Трябваше да мине време, да се успокоят страстите и да се разбере, че така не може, че това не съответства с идеологията ни, със социалистическата идея, че затова сме антифашисти, защото искаме да сме преди всичко човеци. След това нещата се успокоиха и по времето на Тодор Живков, например, нямаше подобни неща, спазваше се закона. Това, което се случи след 9-ти септември 1944 година, беше едно продължение на гражданската война. Ние не можехме да отреже изведнъж тези два периода и да кажем, че от днес сме се освободили от фашистите. В Народния съд е имало заседатели, които не са искали да издават смъртни присъди на враговете на народа, но влизайки в залата, виждайки черните забрадки на жените, чиито мъже и синове са избити, и като скочат с викове „смърт”, съдиите, и те са хора, отстъпват. Какво наказание е трябвало да бъде издадено за хората от една рота, които избиват децата в Ястребино, близо до Омуртаг? Всичко е една жестока гражданска война.
- Осъзнат ли е, според вас, днес смисълът на 9-ти септември, така както вие го виждате?
- Разбира се, че не всички знаят какво се случи тогава, какъв празник беше това за нас, какво успокоение, че най-сетне успяхме да надвием фашистките врагове. Това е едно чувство, което само свидетелите на дата си спомнят. Днес, уви, историята е изкривена, не се казва истината, а този период се представя на младите по съвсем различен начин от това, което беше, благодарение на нашите политически противници. Но историята си знае своето, всичко ще си дойде на мястото. Аз никога не съм бил член на партията, но винаги съм бил дълбоко убеден и мотивиран социалист, защото най-добрата система в света е социалистическата. 9-ти септември е велика дата, защото сложи началото на изграждането на това велико общество. Какво е социализмът? Нещо много просто. Господство на обществената собственост, чрез което се осигурява необходимото равенство между хората, а и в политически план. Когато днес господства така наречената пазарна или капиталистическа икономика, при която едни имат много, много, много пари, а други нямат нищо, каква демокрация може да има в този случай? Днес ние живеем в акционерно дружество, в което основният капитал се държи от малко хора, които разпореждат какво да се прави.
- Доволни ли сте от БСП, която има претенциите да представлява социалистическата идея, за която говорите?
- Не съм изцяло доволен, разбира се, аз имам критично отношение към нашите другари от БСП. Голяма грешка беше, че те управляваха в коалиция с ДПС и НДСВ четири години. Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски много обремениха социалистите. БСП беше с вързани ръце и крака, и не можа да разгърне докрай възможностите си, защото НДСВ и ДПС имаха свои собствени представи. След като страната ни влезе в Европейския съюз, БСП трябваше да напусне коалицията и да отиде на избори; да каже „до тук сме с вас, по-нататък – не можем". Въпреки това, смея да твърдя, че управлението на БСП е по-добро във всички случаи от днешното, както и от това на СДС и на НДСВ, защото те са партии на интереса. Докато БСП е една идея за социална стабилност.
- Как ще коментирате обаче постепенното й разцепление на лобита през последните 5-6 години?
- Вижте, това са неизбежни неща в тази обстановка. В днешната капиталистическа система проблемите се решават основно от хората, които имат пари, държат телевизията, вестниците, медиите и т.н., и по този начин моделират общественото мнение. Те проникват навсякъде, включително и в БСП, където прибягват до такива хора, защото без пари днес не може да се направи нищо. БСП разчита на капиталисти, които се представят за социалисти, което за мен е неразбираемо. Днес, да речем, БСП няма телевизия, защото няма кой да й купи. Има вестник „Дума”, но знаете ли колко много пари са нужни, за да се издържа? Хиляди левове, които трябва някой да даде. От депутатите не могат да дойдат, тъй като не получават кой знае колко високи заплати. Преди получавах 270 лева пенсия, от които харчех 170 лв. и спестявах 100 лв. Сега взимам 700 лв., които не ми стигат доникъде.
- Къде ще празнувате 9-ти септември?
- Още довечера (на 8-ми септември, бел. на ред.) има концерт на „Позитано”, а утре в 18:00 часа ще се съберем на Братската могила. Ще отида да почета паметта на падналите във войната с фашизма другари. Най-добрите хора са загинали в името на такива идеи. Вземете Ботев, Левски, Вапцаров, Гео Милев… Най-великите хора след Освобождението на България, а и малко преди него, са били от левицата. Кажете ми един човек от дясно, който е стигнал до подобен героизъм! Хората, които са загивали заради своите идеи, остават в историята. Нашите партизани са като хайдутите. За какво тръгват да се бият тези момчета, на 20-22 години? Не за трон и за злато. Човек трябва да се трогне от това и да падне на колене. Имало насилие и пр. след 9-ти септември. Ние бяхме хора, които са възпитани преди това, не можем след 1944 година да се променим изведнъж и да станем ангели, или да разсъждаваме като социалисти веднага. Ние сме възпитани по буржоазному – със своите възгледи, със своята омраза, насадена от фащистите. Трябваше да изминат две, три, та и повече поколения, за да започнем на чисто вече. Да ни управляват хора, израснали с новата система и носят новата идея в нейния чист вид. Маркс го е казал много точно – мъртвите теглят живите; старото тегли младите към себе си и ги замърсява. Ако днес бяхме тръгнали на чисто, това нямаше да се случи.
