Зърнопроизводители блокират пътища и граници. Искат спиране на вноса на украинско зърно, царевица и слънчоглед. Защото вносът подбивал цените на тяхната продукция. Нова българска продукция все още няма. Значи става дума за миналогодишната реколта. И къде е тя? В складовете? А защо не е реализирана на вътрешния и на външния пазар?
Аз и други като мен потребители се интересуваме от цените. Затова питам този или онзи, който разбира от тези неща. И така научавам, че немалко български производители са се полакомили от високите цени през миналата година, които скочиха, защото служебното правителство на президента Радев не спираше да плаши, че настъпват тежки времена, ще има недостиг на продукти, горива и прочие. И цените полетяха. Подир тях и въображението на зърнопроизводителите, че ще направят купища пари. Вместо да продадат продукцията си, те я прибрали в складове, да чакат още по-високи цени и печалби. Някои дори купили още количества.
Да де, но черните прогнози на правителството се оказаха блъф, който трябваше на Радев, за да показва, колко кабинета „Петков“ е загробил държавата.
От цялата работа зърнарите, както наричаме зърнопроизводителите, останаха „измамените камилчета“ – продукцията им е още по складовете. Вече не могат да я продадат на мечтаните цени и при реализацията дори ще инкасират загуби. Трикът не се получил. Има народна приказка: Хитрата сврака - с двата крака. Нещо такова се е получило.
Потребителите обаче се чудят: защо да спира вноса от Украйна на по-ниски цени? Потребителите искат по-евтино брашно и хляб, по-евтино олио и т.н. При това земеделското министерство обяви, че всички проби на украинските пшеница, слънчоглед и царевица са показали, че отговарят на изискванията. Не са опасни и отровни, както някои твърдят.
Освен това като потребители искаме да знаем, защо без средства от ЕС продукцията от Украйна е по-евтина? Това май важи и за агнетата от Северна Македония и Сърбия. Животновъди и те искат забрана на вноса, защото бил по-евтин. Но нали това е пазарната икономика? Идете на пазарите в Ниш, Димитровград, Пирот и Северна Македония и ще се убедите, че на по-ниски цени се продава по-качествено в някои случаи месо. Лесно проверимо е. А и потоците от български коли през уикендите в тази посока го доказва. Хората купуват агнешко, свинско, ориз, яйца, сирене, колбаси, олио, брашно, захар…
Неотдавна виден експерт по една телевизия обяви, че през последните години от ЕС в България са влезли 15 милиарда евро за селското стопанство. Това е огромна сума. Човекът обаче подчерта, че тези пари са разпределяни в посока на хора и фирми, близки до властта и до много производители са стигали трохи или дори нищо. Годишно 450 милиона евро се крадат само по линия на измами с броя и породите овце и крави. Близо половин милиард! Кой е крив за този грабеж? Хората, които ще страдат от протестите и няма да могат да пътуват нормално закъдето са тръгнали? Те също имат работа и си изкарват прехраната, но трябва да се съобразяват с протестите на зърнарите. Те какво са виновни? Още повече, че по Програмата за възстановяване се очертава към българските фермери да тръгнат още около 5 млрд евро.
Всички знаем, че хората от елита на зърнопроизводителите са сред най-богатите българи. Прочули са се от години с яхтите, частните самолети, майбасите и именията в Дубай, Палма де Майорка, Лазурния бряг, Италия, Гърция… Те получават лъвския пай от европейските субсидии. На тях в момента се изплащат допълнителни компенсации за милиони.
В цял свят, откакто съществува пазарна икономика, всеки производител взема своите решения за бизнеса си и освен пресмятане на печалби, поема и рискове. Когато си взел лошо решение, ще трябва да понесеш последствията.
По същата логита български производители на обувки трябва да поискат спиране на вноса от Италия, Франция, Португалия, Гърция, Испания… Но не го правят. Конкурират се и се борят с качество и цени.
Това важи за всеки във всяка област.
Освен това никой не казва открито: кои са вносителите? Дали те нямат лоби, което да работи срещу българските производители? Или тези вносители са част от сенчести политически кръгове, които никой не смее да назове?
Ако производителите ни има право в исканията си, да назоват конкретно срещу кого се борят, а не да ощетяват други българи, които също се борят за своя бизнес и за семействата си.
Протестиращите зърнари, въпреки многобройните им медийни изяви, така и посочиха къде се складира украинската продукция, кои фирми я внасят и пр.
По този начин се пораждат съмнения, че:
1. Извиват ръцете на държавата да ги възмезди за лоши бизнес решения;
2. Търсят решение от хора, които са виновни за създалата се ситуация.
А за потребителите някой помисли ли? Нали точно обикновените българи напълниха сметките на производители на олио, които сложиха абсурдни цени без сериозни аргументи миналата година. Пак те плащат и яйца по 50-70 стотинки, поскъпналите брашно и хляб…
Освен това и сред производителите страдат малките и средните, а големите баровци хем прибират лъвския пай от субсидиите, хем са най-кресливи и недоволни.
Както винаги и този път се разчита на българското търпение и примиренчество. Но и това има край. Свят ще им се завие на някои милионери, ако у нас хората приложат опита на гърците, поляците, французите, чехите, италианците...
Трябва да се уважаваме взаимно. Производителите обаче искат купувачите на тяхната стока да приемат всяко тяхно решение, цена, недоволство, оплакване, компенсации и пр. А за нашите нужди и п ретенции пита ли някой? Това справедливо ли е?
Красимира Димитрова
