В средата на март Международният наказателен съд в Хага (МНС) издаде заповед за арест на Владимир Путин. Той и президентският комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова са обвинени в извършване на военно престъпление: незаконно депортиране на деца от окупираните региони на Украйна в Русия. Meduza разговаря с Виктор Пескин, доцент в Университета на Аризона и старши сътрудник в Центъра за човешки права към Калифорнийския университет в Бъркли, за това как работи МНС.
Как човечеството стигна до идеята за Международен наказателен съд?
Основните предшественици на МНС са Нюрнбергският процес и отчасти Токийският процес . По това време беше създаден прецедент: някои военни престъпления бяха толкова отвратителни, че заслужаваха международно разследване.
Но още в края на 40-те години този опит беше загубен поради разгръщащата се конфронтация между СССР и САЩ в рамките на Студената война. При такива условия беше невъзможно да се създаде постоянен международен съд, въпреки че подобни предложения бяха направени през втората половина на 40-те години на миналия век . Съответно подобна идея престана да бъде актуална. Възобновява се едва в края на 80-те години, когато САЩ и СССР започват многостранно сътрудничество .
Появата на нова, демократична Русия само ускори този процес. По-специално, възможността за провеждане на ad hoc трибунали се появи отново: например през 1993 г., когато Съветът за сигурност на ООН създаде Международния трибунал за бивша Югославия (ICTY). По структура и смисъл той възпроизвежда Нюрнбергския процес: обединеното човечество създава правна институция, която позволява разглеждането на ужасяващи зверства и военни престъпления.
Въпреки факта, че МТБЮ беше географски и ситуационно ограничен, той се превърна във важен прецедент, който повлия на много активисти, правни учени, жертви на войната. Създаването й показа, че човечеството все още не може да предотврати ужасите на войната, но вече е готово да направи така, че виновните за нея да бъдат наказани.
През 1994 г. Съветът за сигурност създаде по подобен начин Международния трибунал за Руанда (ICTR). По-късно някои активисти, представители на НПО и правителства предложиха създаването на постоянна институция вместо отделни ad hoc. На дипломатическа конференция в Рим през 1998 г. тази идея е формализирана под формата на Римския статут, който създава Международния съд.
Значи разпадането на СССР допринесе за създаването на трибунали през 90-те години?
Разбира се. След края на Студената война и разпадането на СССР във въздуха в Съединените щати и Западна Европа витаеше дух на сътрудничество с новото руско правителство на Борис Елцин. През същите 80-те години би било много трудно да се създадат такива трибунали поради постоянното съперничество между САЩ и СССР. Те участваха в множество прокси войни , над които беше невъзможно да се създадат съдилища поради участието на една от двете суперсили. Например разследването на събитията в Ангола щеше да бъде блокирано от САЩ, а в Афганистан от СССР.
Как се подкрепя легитимността на Международния наказателен съд? Кой му даде право да издава заповеди за арест на хора в суверенни държави?
Трябва да се върнем малко назад към 90-те години. Легитимността и правомощията на трибуналите за Югославия бяха подсилени от Съвета за сигурност на ООН. Седма глава от Хартата на ООН изрично я упълномощава да „определя съществуването на всяка заплаха за мира, всяко нарушение на мира или акт на агресия и да прави препоръки или да решава какви мерки трябва да бъдат предприети ... за поддържане или възстановяване международен мир и сигурност.
МНС не принадлежи към институциите на ООН, той е отделна организация, създадена със специален договор - Римския статут . Всяка държава , която се присъединява, засилва легитимността на МНС. С всяко ново състояние тя се издига. В допълнение, прецедентите на трибуналите през ХХ век - от Нюрнберг до Югославия - също добавят легитимност на МНС: той се занимава с подобни дейности.
Какво представлява Римският статут?
Международен договор, който създава МНС. Това е дълъг документ със 128 члена, който по свой начин е конституцията на ICC. Статутът излага своята юрисдикция, правомощия, видове и дефиниции на въпросните престъпления и задълженията на държавите.
Когато Съветът за сигурност на ООН създаде трибуналите за Югославия и Руанда, той наложи задължението да участват в тях на всички страни от ООН. Например, ако Слободан Милошевич се опита да избяга от правосъдието в условен Еквадор, тогава тази държава ще трябва да го арестува. МНС няма същите правомощия, тъй като само 123 държави са се присъединили към статута (има 193 в ООН). Съответно обвинен от Международния наказателен съд може спокойно да замине за държава, която не признава неговата юрисдикция. Тази липса на правомощия за прилагане е една от основните пречки пред работата на ICC. Такъв проблем не съществува в контекста на националните съдилища: ако има издадена заповед за арест и човек е в страната, тогава той ще бъде задържан.
- Възможно ли е някои държави да се придържат към статута, но да не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд?
Наистина една държава може да бъде подписала статут, но не и страна в МНС. Например Израел, Съединените щати и Русия ( има 31 такива държави , но Русия, САЩ, Израел и Судан са заявили , че не планират да се присъединят към ICC - прибл. Meduza) . Това е намек за потенциално бъдеще - някой ден ще можем да се присъединим към ICC, но по някаква причина все още не можем. Възможността остава отворена.
Понякога фактът, че държавите са подписали Римския статут, но не са станали страни по МНС предизвиква объркване - например журналистите могат да пишат, че Унгария е длъжна да спазва решенията на МНС, защото е подписала Римския статут. Но всъщност тя трябва да го направи поради факта, че е държава страна.
Как се гарантира независимостта на Международния наказателен съд?
Трибуналите, предшествениците на МНС, спечелиха престиж и репутация именно поради факта, че бяха независими. Със самия МНС обаче нещата не са толкова ясни.
В много отношения оценката за неговата безпристрастност зависи от мненията на отделните лица. Той се ръководи от високопрофесионални юристи, които са ангажирани с върховенството на закона над всякакви политически сили. В същото време някои дела на МНС се водят в силно политизиран контекст: държавите се опитват да окажат натиск върху съдиите и особено върху главния прокурор, защото той или тя е този, който решава кое от делата да разгледа първо [и кое не направи приоритет].
Една от основните задачи на главния прокурор е не само да бъде независим, но и да го доказва пред света. За да направи това, МНС не трябва да се поддава на външен натиск. В ранните години на своето съществуване ICC започва своята дейност само в Африка, поради което е критикуван и обвиняван , че е неоколониална институция.
Проблемът беше, че МНС започна дела, изчаквайки известно време след събитията [чиято легитимност искаше да разгледа]. Друго твърдение беше, че МНС не е разследвал политиката на САЩ в Афганистан. Главният прокурор на МНС Фату Бенсуда искаше да направи това , но през септември 2020 г. тя беше санкционирана от Съединените щати. През 2021 г. те бяха отменени от новата администрация на президента Байдън, но следващият главен прокурор, Карим Ахмад Хан , реши да не се фокусира върху действията на САЩ в Афганистан. Това предизвика нова вълна от подозрения, че МНС е зависим от американския натиск.
Според вас лично МНС независим ли е?
Зависи от държавите по отношение на логистична подкрепа, финансиране , арести на заподозрени. Понякога наистина се поддава на политически натиск. За да опровергае това, според мен МНС трябва да се върне към разследването на дейността на САЩ в Афганистан. Доказването на независимост е непрекъснат процес.
Има ли практика да се лобират интересите на различни държави в рамките на Международния наказателен съд?
Държавите, които имат много залог в потенциалните разследвания на МНС, разбира се, ще се опитат да повлияят на това. Един от методите е да се намали доверието на другите страни в него. Освен това можете да опитате да влияете чрез съюзници и приятели - със сигурност през следващите седмици ще видим как Кремъл ще се опита да направи това.
Но въпреки тези опити в МНС работят истински професионалисти, за които преди всичко е принципът на правовата държава, а не моментните политически облаги. Поради това е почти невъзможно наистина да се лобира за някакво разследване.
Една от областите на моето изследване е разследването на случая със Слободан Милошевич. На подсъдимата скамейка той заяви , че трибуналът срещу него е иницииран от НАТО и Запада, поради което МНС няма легитимност. Това отекна сред сръбските националисти. В други страни това не работеше много добре, защото всички знаеха престъпленията на Милошевич. Със сигурност риториката на Путин ще бъде подобна и в бъдеще.
Има и обратен лобизъм. Например, хипотетично, лидерът на държава, която е във война с друга държава, е разследван от МНС. По негова инициатива обаче започват мирни преговори. В такъв случай заповедта за арест може да изглежда като пречка за постигането на мир. И в такъв случай страните, които първоначално са били за ангажирането му с отговорност, могат да се противопоставят на това в името на прекратяването на огъня.
В случая с Путин някои реалисти изразяват подобно мнение - ами ако той трябва да дойде в условната Женева за преговори, но това няма да е възможно поради евентуално задържане? Разбира се, това може лесно да се преодолее - обсъдете света на zoom или изпратете представител. Въпреки това, такива опасения съществуват.
На какво основание се назначават съдиите и как се гарантира, че на тази длъжност те няма да работят в интерес на страната си?
Съдиите се избират от представители на Събранието на държавите-страни, което заседава веднъж годишно. Те заемат поста девет години, след което най-често го напускат и не кандидатстват за втори мандат. Разбира се, те спазват върховенството на закона и не са обект на външен лобизъм. Освен това всеки от 18-те съдии представлява различна държава.
Защо САЩ не признават юрисдикцията на Международния наказателен съд?
Американските власти имат много смесени чувства към МНС. В средата на 90-те години САЩ се застъпиха за създаването на постоянен международен съд. По време на обсъждането на Римския статут обаче САЩ повдигнаха въпроса за независимостта на съдиите и по-специално на главния прокурор. Те се застъпиха за намаляване на правомощията му. Освен това те и други големи държави искаха да включат Съвета за сигурност на ООН - така че той предварително да филтрира случаите, които МНС ще разследва. По същия начин трибуналите за Югославия и Руанда нямаше да бъдат сформирани, ако някой от членовете на Съвета за сигурност на ООН беше наложил вето върху създаването им.
Влиятелни държави се притесняваха да дадат на главния прокурор прекомерни правомощия, буквално възможността да пътува до всяка държава и да взема решения на място за образуване на дела. Съединените щати , Русия и Китай , по-специално, се страхуваха, че при този сценарий техните съюзници в други страни могат първо да бъдат разследвани, а след това техните граждани и лидери.
САЩ възразяват и срещу практиката за започване на разследвания срещу граждани на държави, които не са се присъединили към МНС, но са извършили престъпления на територията на участваща държава. Пример са действията на американската армия в Афганистан.
От гледна точка на привържениците на Путин възниква въпросът: защо Международният наказателен съд не издаде заповеди за арест на американски президенти за потенциални военни престъпления? Например Джордж Буш за Ирак или Бил Клинтън за Югославия . Това дава ли право да се подозира ICC в пристрастност?
Фактът, че МНС не е започнал разследване срещу никого, все още не е доказателство за пристрастност. Има няколко фактора, които влияят на това. Един от основните са ограничените ресурси. ICC присъства в много страни и трябва да направи някакъв вид сортиране според това колко силни са аргументите в полза на откриването на дело [и да им даде предимство]. По делото срещу американски граждани в Афганистан главният прокурор не го затвори, но обяви , че МНС ще даде приоритет на други разследвания.
- Казахте, че американската администрация е наложила санкции на главния прокурор, след като е искала да разследва действията на американците в Афганистан. Подобен натиск не дискредитира ли независимостта на МНС?
Нека не забравяме, че администрацията на Байдън отмени санкциите и след това новият главен прокурор каза, че ще даде приоритет на други случаи. Но тази верига от събития е доста проблематична, съгласен съм. Международният наказателен съд трябва да предприеме по-ясни стъпки, за да докаже своята безпристрастност.
Каква е процедурата за арест по заповед на Международния наказателен съд?
Най-лесно е да се покаже това с конкретен пример. МНС е разделен на няколко отделения и три отделения (състави) – досъдебно, съдебно и апелативно. Главният прокурор [Карим Ахмад Хан] на 22 февруари изпрати документи до отдела за предварително производство, които подкрепят обвинението на Путин. Тогава съдиите му издадоха заповед известно време по-късно.
Главният прокурор имаше избор - дали да го засекрети. Всеки вариант има своите недостатъци и предимства. Например, ако не беше публикувано, щеше да бъде изпратено тайно до участващите държави. След това Владимир Путин може да отиде при един от тях и при пристигането си ще бъде задържан. Отварянето на поръчка обаче изпраща специфичен сигнал.
Могат ли привърженици на обвинения от съда лидер да го изправят под отговорност, например, като сключат някаква сделка?
Досега МНС е повдигнал обвинения само срещу трима настоящи държавни глави: бившият президент на Судан Омар ал Башир, бившият президент на Кот д'Ивоар Лоран Гбагбо и Владимир Путин. Никой от тях не беше освободен.
Засега е най-вероятно Путин да бъде арестуван, ако загуби властта. По подобен начин Слободан Милошевич загуби изборите през есента на 2000 г., а през 2001 г. беше [арестуван от югославските власти и] екстрадиран на МНС. Лоран Гбагбо загуби гражданската война, след което също се озова на подсъдимата скамейка. Омар ал Башир продължи да управлява след заповедта за арест.
Може ли тази заповед да има някакви правни последици за Русия като държава като цяло?
Първо, заповедта е много плашеща за приближените на Путин. Те работят с мъж, обвинен от МНС във военни престъпления. Всеки от тях се страхува какво ще последва. За собственото си спасение те могат да сключат сделка с МНС, да предложат сътрудничество и да дадат нови показания. Може да възникне и обратният ефект - заповедта на МНС ще създаде сплотяващ ефект , при който елитите ще се обединят още по-силно около Путин, решавайки, че ще вървят с него докрай.
Освен това тази новина остана незабелязана, но ICC разследва и друг случай , свързан с войната в Украйна - атаки срещу гражданска инфраструктура. Възможно е през следващите седмици или месеци да бъдат издадени още заповеди за арест.
Защо заедно с Путин ще изправят пред съда само детския омбудсман Мария Львова-Белова? Генерал Сергей Суровикин или министърът на отбраната Сергей Шойгу участват ли в по-малко престъпления?
Най-вероятно нейната роля в износа на украински деца е била изключително важна, неотделима от решението на Путин. Освен това има практика на съвместно преследване - в този случай вероятността поне един човек да бъде арестуван се увеличава. Освен това е важно да се изчака [обявяването] на втория случай - унищожаването на гражданската инфраструктура на Украйна.
Ако Путин загуби властта, има ли гаранция, че някога ще се озове на подсъдимата скамейка?
Нито един. Когато Милошевич загуби властта, някои активисти казаха, че има страхотна възможност да го затворят в МНТБЮ. Оформи се обаче дилема: новият лидер на Югославия Воислав Кощуница също беше националист и не искаше да екстрадира Милошевич. По-късно опозиционният кандидат Зоран Джинджич спечели изборите в Сърбия. Той нареди арестуването и екстрадирането на Милошевич през 2001 г., а през 2003 г. беше убит от радикали, които се страхуваха, че ще ги преследват по-късно.
Събитията в Русия след доброволното оттегляне на Путин от власт или отстраняването му от поста могат да се развият по всякакъв сценарий. Например: идва на власт консервативно правителство, което не смята Путин за ефективен мениджър, но иска да запази политиката си или се страхува, че екстрадирането му в МНС ще предизвика недоволство в страната; на власт идва либерално правителство, но Путин успява да замине за друга държава, която няма да го екстрадира, например в Беларус или КНДР;
поради неуспехи във войната, Путин е убит от разярена тълпа, като Муамар Кадафи .
Има и друг сценарий - Путин може да се предаде доброволно, ако например прецени, че в килията на МНС ще бъде по-сигурен, отколкото в руски затвор.
Важно е да запомните и главният прокурор го споменава често, че заповедта никога няма да изтече. Каквото и да се случи в Русия или в света, то вече е издадено. Винаги има шанс за арест.
Държавите, признаващи юрисдикцията на Международния наказателен съд, задължени ли са по принцип да задържат Путин, ако пристигне на тяхна територия?
Държавите - страни по МНС, трябва да арестуват и предават на съда лица, за които има издадена заповед. Въпреки това те могат да откажат - например унгарското правителство вече побърза да излезе с такова изявление за Путин. Озовавайки се в същата ситуация, бившият президент на Судан Омар ал-Башир, в същото време, решавайки да покаже слабостта на МНС, умишлено направи обиколка на африканските държави-участнички - той отиде в Кения, Чад, Юж. Африка и наистина не е арестуван . Путин трябва да присъства на срещата на върха на БРИКС [в Южна Африка] през август 2023 г. Може би той ще реши да направи подобен жест [и да направи показателно посещение в страна, която на теория може да откаже да го арестува].
Какво изобщо е трибунал - това понятие има ли единна легална дефиниция?
Съвременните международни трибунали имат много различни имена - ICTY, ICTR, Специален съд за Сиера Леоне . Основната им разлика от МНС е, че са създадени от други сили: първите две - от Съвета за сигурност на ООН, последната - със специално споразумение между ООН и правителството на Сиера Леоне.
По-различни ли са подобни трибунали от процесите в Международния наказателен съд?
По принцип те са доста сходни: подобни престъпления (военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид), сходни правни процедури - например съдиите първо трябва да определят дали има достатъчно основания за ареста на обвиняемия.
Въпреки това МНС има отличителна черта - той може да разглежда „престъпления на агресия“, да провежда разследване по отношение на държава, която е нападнала друга държава. В историята това се разглежда само на Нюрнбергския процес. Високопоставените нацисти бяха обвинени преди всичко не в Холокоста, а в нахлуване в европейски страни. Но Русия най-вероятно не е изправена пред такава заплаха.
Защо?
Както казах, МНС не е институция на ООН. Ако обаче главният прокурор реши да разследва престъпление на агресия, извършено от някой от гражданите на страните, които са членки на Съвета за сигурност на ООН (Русия е член на Съвета за сигурност на ООН ), тогава една от държавите на органа може да наложи вето на такъв случай. Освен това дори САЩ се отнасят доста двусмислено към подобно разследване. Много високопоставени американци се опасяват, че това ще създаде прецедент, чрез който по-късно ще бъде възможно да се осъдят американски служители - например за войната в Ирак.
Но ако все пак решат да съдят Путин за престъплението агресия, най-вероятно това няма да бъде направено от МНС, а от отделен трибунал. В този случай ще бъде по-лесно да го осъдим: от една страна, Русия няма да може да наложи вето, а от друга, връзката на Путин с избухването на войната е очевидна, той буквално провъзгласи това в своя адрес на 24 февруари 2022 г. Както е казал Мартин Лутър Кинг , „моралната дъга на Вселената е дълга, но в крайна сметка се огъва към справедливостта“.
Превод и редакция Фрог нюз
