Европейският съюз най-сетне си даде сметка, че след като успешно сведе енергийната си зависимост от Москва до санитарния минимум, може да изпадне в нова зависимост. Например – от Съединените щати, Азербайджан, Алжир и всички останали държави, с които на пожар държавите членки сключиха споразумения миналата есен.
След като спаси положението за момента, Брюксел се ориентира към дългосрочната перспектива – възобновяемите източници, които – според единодушно одобрената Зелена сделка, трябва да заиграят все по-голяма роля в националните енергийни миксове.
Европейската комисия, шведското председателство на Съвета на ЕС и Европейският парламент решиха късно вечерта в сряда, че до 2030 г. държавите членки на ЕС трябва да получават 42.5 на сто от енергията си от възобновяеми източници като вятър и слънце.
Досега целта беше след 17 години блокът да произвежда 32% от енергията, която потребява, от възобновяеми източници.
Споразумението призовава и за по-бързи процедури за издаване на разрешителни на ниво ЕС, както и възможността държавите да намалят с 20% възобновяемия водород, използван от индустрията. Това може да става при определени условия, например – вместо възобновяем бъде използван „нисковъглероден водород“.
За да постигне на новата цел, ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на 113 милиарда евро.
Другого важно решение, взето в Брюксел, бе реабилитирането на ядрената енергетика като средство за декарбонизация на блока.
Франция в последния момент поиска да получи признание за технологията, която смята за почти равна на вятърната и слънчевата. Страната си спечели някои отстъпки, позволявайки на ключовия си ядрен сектор да играе ключова роля в производството на водород, нужен за декарбонизирането на тежката индустрията.
България този път е на страната на победителите.
По принцип страните от блока са разделени на два лагера – проядрен алианс, който включва Франция, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения, а другата група – на поддръжниците на възобновимите източници, е водена от Германия.
Брюксел успя да помири Германия и Франция, чийто раздор бе на път да провали срещата.