През миналия февруари, само 20 дни преди нападението на Русия срещу Украйна, Владимир Путин бе в Пекин и подписа съвместно заявление със своя домакин Си Цзинпин. В него бе очертано светлото бъдеще на политическото, икономическо и военно сътрудничество между двете държави. За дружбата няма да има нито граници, нито забранени зони, зарекоха се Путин и Си Цзинпин.
Много скоро обаче приятелството между Москва и Пекин бе поставено на изпитание. Путин се хвърли във военната авантюра в Украйна, която го скара жестоко със Запада. Китайците изглежда не са били предупредени за този рязък ход на Москва, макар че когато е бил в Пекин през февруари 2022, руският президент вече е имал ясен план за нападението срещу Киев.
Официално китайската позиция спрямо руско-украинската война е неутралитет. През март 2022, когато в Общото събрание на ООН бе внесена резолюция, осъждаща руската агресия, Пекин гласува „въздържал се“. Същото се повтори и на 24 февруари т.г., когато се гласуваше нова резолюция по случай първата годишнина от нападението срещу Украйна. Но доколкото става дума за война, в която е много ясно кой е агресор и кой – жертва, то неутралитетът на Китай означава по-скоро благосклонно отношение към Русия. С едно уточнение – Пекин винаги казва, че подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Всичко това е лесно обяснимо: китайските власти искат да си върнат контрола над остров Тайван с аргумента, че е неразделна част от територията на Китай, т. е. – такъв акт би бил възстановяване на териториалната цялост на Поднебесната. В същото време Китай споделя почти целия руски пропаганден наратив относно войната в Украйна – че тя е предизвикана от агресивното разширяване на НАТО на изток, че Западът налива масло в огъня на конфликта чрез оръжейни доставки за Киев и т.н. Антизападната реторика е факторът, обединяващ Москва и Пекин. По отношение на практическите действия обаче китайците по-скоро се стремят да поддържат линия, обозначавана с термина „стратегическа неопределеност“.
Най-очевидната сфера на сътрудничество между Русия и Китай след 24 февруари 2022 е икономиката. САЩ, ЕС и други техни съюзници наложиха санкции на Москва, най-сериозните от които са срещу износа на руски енергийни ресурси – нефт, нефтопродукти и въглища. От европейския газов пазар пък руснаците се отказаха сами. Така гладният за енергия Китай се превръща в основна надежда, че Русия ще има къде да пласира своите станали ненужни в Европа въглища, нефт и газ. В същото време за китайските производители се отваря широка ниша на руския пазар за битова електроника и други промишлени стоки след изтеглянето от там на големите западни компании.
Какво ни казват числата по този въпрос? През 2022 руско-китайският стоков обмен достига $190 млрд. - ръст от 29% спрямо предходната година. Това обаче представлява само 3% от размера на китайската външна търговия. Като стойност вносът на руския енергийни ресурси в Китай се е увеличил значително, но това се дължи главно на високите международни цени на петрола. Иначе в количествено изражение китайците са купили само 10% повече руски нефт в сравнение с предходната година. В обратната посока на търговски обмен – китайските фирми например са завзели 70% от пазара на смартфони в Русия, след като западните марки се изтеглиха от санкционираната държава-агресор. Така че, в условията на западни санкции Русия изпада във все по-голяма зависимост от търговията с Китай.
Пекин е може би единственият голям икономически прозорец, който все още остава отворен за руските фирми. В първите месеци на войната китайският бизнес бе стъписан от опасността да попадне под вторични американски санкции и леко се отдръпна от сделките с Русия, но после нещата се върнаха в обичайното русло.
Но това, от което Западът се тревожи най-много, е възможността Китай да даде рамо на руската военна индустрия или да започне директни доставки на оръжия и боеприпаси за Москва. През миналия месец по време на Мюнхенската конференция по сигурността държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди отговорника за външната политика в ЦК на ККП Ван И, че ако се стигне до такова развитие, то последствията за Пекин ще бъдат тежки. Същевременно официален Вашингтон твърди, че има сведения за предстояща китайска военна подкрепа за Москва. Всъщност именно това е червената линия, която Западът очертава пред китайската политика спрямо руско-украинската война. Ще я прекрачи ли Пекин? Засега по-скоро не, или най-малкото изглежда твърде неразумно да го направи. Евентуални китайски оръжейни доставки за Русия едва ли биха останали скрити за американското разузнаване. Явна военна помощ на Пекин за Русия би предизвикала икономически санкции срещу Китай. Дори и частично затваряне на пазарите в САЩ и ЕС за китайски стоки ще е катастрофа за държавата, известна като „работилницата на света“.
Всъщност целият напредък и благосъстояние на Китай, които са в основата на неговите геополитически амбиции, се крепят на международната търговия. В Пекин трябва много добре да си направят сметката дали са готови да влязат в търговска война с Америка, а може би и с Европа, за да дадат рамо на Русия.
Ако сравним реториката на Китай спрямо Америка и спрямо Европа, ще забележим нюанс. Пекин често критикува западната международна агресивност, но я приписва преди всичко на САЩ. Към европейците тонът е много по-примирителен, което демонстрира и въпросният Ван И в изказването си на Мюнхенската конференция по сигурността. Нещо повече, китайската дипломация се стреми да залага на двустранни отношения със своите най-големи европейски търговски партньори, заобикаляйки Брюксел.
Това обаче едва ли е възможно, като се има пред вид, че в ЕС външната търговия е изцяло в правомощията на Еврокомисията, а не на отделните държави членки на Съюза. Иначе казано – Пекин се стреми да вкара геополитическата игра около руско-украинската война в четириъгълник, включващ Китай, Русия, САЩ и Европа, вместо сегашният триъгълник, в който американци и европейци са една и съща страна. Тази стратегия е добре позната – Кремъл вече години наред се опитва да вбие клин между САЩ и ЕС. Но точно сега, пред лицето на бруталната агресия срещу Украйна, американци и европейци са по-единни от всякога.
Войната в Украйна има важно отражение върху китайските международни амбиции. Тя до известна степен отложи двуполюсния момент в световния геополитически баланс. Преди година съперничеството между САЩ и Китай беше на път да се превърне в главна ос на международната политика, докато сега усилията на Запада за обуздаване на руската агресивност в Европа отклониха вниманието от Източна Азия и тамошния претендент за световна хегемония.
Целта на Китай е да се позиционира като конструктивен фактор за разрешаването на руско-украинския конфликт. В деня на първата годишнина от войната външното министерство в Пекин публикува документ в 12 пункта, озаглавен „Китайска позиция за политическо уреждане на украинската криза“. В него се предлага да започнат преговори за мир (макар че нито един път не се използва думата „война“), да бъдат свалени „едностранните санкции“, да се облекчи хуманитарната криза и т.н. Документът излага по-скоро някакви общи външнополитически принцип, отколкото да предлага конкретна рецепта за край на войната, каквато в интерес на истината, към настоящия момент не може да има. Президентът Байдън вече разкритикува този документ, Западът като цяло не го оценява позитивно, но Пекин явно се цели по-скоро в т.нар. трети сили, държавите от „Глобалния Юг“, които да възприемат Китай като конструктивна сила.
В крайна сметка Китай едва ли ще отиде до край в подкрепата си за Русия. Си Цзинпин разчита, че може да надиграе американците в шахматната партия на световната геоикономика и геополитика, макар че тя се играе по правила, изработени от Запада. Затова поведението на Путин, който направо ритна дъската и разбута фигурите, не е пример за подражание на Пекин.
Китайците са по-търпеливи, но и за тях трябва да имаме едно на ум, защото Си Цзинпин все повече се превръща в източноазиатския Путин – възрастен авторитарен лидер, който управлява страната си безконтролно и от дълго време.
Пламен Димитров, Bloomberg
